1 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

В те дни Езекия заболел и был при смерти. Пророк Исаия, сын Амоца, пришел к нему и сказал: – Так говорит Господь: «Распорядись своим домом, потому что ты умираешь; ты не выздоровеешь».

2 Т огава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

Езекия отвернулся лицом к стене и взмолился Господу:

3 М оля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

– Вспомни, о Господи, как я ходил пред Тобой в верности и от всего сердца, и делал то, что было угодным в Твоих глазах! – И Езекия горько заплакал.

4 Т огава дойде Господното слово към Исаия и рече:

И к Исаии было слово Господа:

5 И ди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

– Иди и скажи Езекии: «Так говорит Господь, Бог твоего предка Давида: Я услышал твою молитву и увидел твои слезы; Я прибавлю к твоей жизни пятнадцать лет.

6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

Я избавлю тебя и этот город от руки царя Ассирии. Я защищу этот город.

7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

Вот тебе Господне знамение, что Господь исполнит то, что обещал:

8 е то, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Я отведу тень, которую заходящее солнце отбрасывает на лестницу Ахаза, на десять ступеней назад». И солнце вернулось по лестнице Ахаза на те десять ступеней, которые оно прошло. Молитва Езекии после его выздоровления

9 Е то какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

Запись Езекии, царя Иудеи, после его болезни и выздоровления:

10 А з рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

Я сказал: «Неужели в расцвете дней суждено мне пройти через ворота мира мертвых и остатка лет я лишен?»

11 Р екох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

Я сказал: «Я уже не увижу Господа, Господа на земле живых; не увижу больше людей, не буду среди обитателей мира.

12 Ж илището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

Как пастуший шатер, мой дом с места снят и уносится от меня. Я скатал свою жизнь, как ткач; Он отрежет меня от станка. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!

13 У спокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

Я кричу о помощи до утра, а Он, словно лев, ломает все кости мои. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!

14 К ато ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

Издаю я звуки, словно ласточка или журавль, и стенаю, как голубь. Утомились глаза мои, глядя ввысь. Я в беде! Помоги мне, Владыка!»

15 Щ о да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

Но что мне сказать? Как Он мне говорил, так и сделал. Буду смиренно проводить все мои годы, из-за скорби моей души.

16 Ч рез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

Мой Владыка, этим живут люди, и во всем этом – жизнь моего духа. Ты исцелил меня и позволил мне жить!

17 Е то, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

Да, во благо была мне такая мука, в Твоей любви Ты сохранил мою жизнь и отвел меня от гибельной пропасти; все грехи мои бросил Себе за спину.

18 З ащото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

Ведь мир мертвых не славит Тебя, смерть не воспоет Тебе хвалы; тем, кто спускается в бездну, нет надежды на Твою верность.

19 Ж ивият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

Живые, лишь живые Тебя восславят, как сегодня делаю я; отцы расскажут детям о Твоей верности.

20 Г оспод е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

Господь спасет меня, и под звуки струн мы будем петь во все дни нашей жизни в Господнем доме!

21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

Исаия сказал: – Пусть возьмут пласт инжира, приложат его к нарыву, и он выздоровеет.

22 С ъщо и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

А Езекия спросил: – Каково знамение, что я пойду в Господень храм?