1 А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя.
После Авимелеха спасать Израиль поднялся Тола, сын Фуи, сына Додо, из рода Иссахара. Он жил в Шамире, в нагорьях Ефрема.
2 И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир.
Он был судьей в Израиле двадцать три года; после этого он умер и был похоронен в Шамире. Иаир
3 А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години.
После него поднялся Иаир из Галаада, который был судьей в Израиле двадцать два года.
4 Т ой имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.
У него было тридцать сыновей, которые ездили на тридцати ослах. У них было тридцать городов в Галааде, которые и по сегодняшний день называются селениями Иаира.
5 И Яир умря и бе погребан в Камон.
Когда Иаир умер, его похоронили в Камоне. Идолопоклонство израильтян
6 И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.
Израильтяне вновь стали творить зло в глазах Господа. Они служили Баалам и Астартам, богам Арама, богам Сидона, богам Моава, богам аммонитян и богам филистимлян, а Господа оставили и не служили Ему.
7 З атова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.
Господь разгневался на Израиль и отдал их в руки филистимлян и аммонитян,
8 О т тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
которые в тот год притесняли и угнетали израильтян. Восемнадцать лет они угнетали израильтян на восточной стороне Иордана в Галааде, в земле аморреев.
9 П ри това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение.
Аммонитяне тоже переправились через Иордан, чтобы воевать с Иудой, Вениамином и домом Ефрема; израильтяне были в большой беде.
10 Т огава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите.
И израильтяне воззвали к Господу: – Мы согрешили против Тебя, оставив нашего Бога и служа Баалам.
11 А Господ каза на израилтяните: Не <избавих ли ви> от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
Господь ответил им: – Когда египтяне, аморреи, аммонитяне, филистимляне,
12 С ъщо и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.
сидоняне, амаликитяне и маонитяне угнетали вас и вы взывали ко Мне о помощи, то разве Я не спасал вас от их рук?
13 А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече.
Но вы оставили Меня и служили другим богам, и Я не стану больше спасать вас.
14 И дете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви.
Идите и взывайте к другим богам, которых вы избрали. Пусть они спасают вас в беде!
15 А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се.
Но израильтяне сказали Господу: – Мы согрешили. Сделай с нами все, что Тебе угодно, но сегодня спаси нас.
16 И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля.
Они избавились от чужеземных богов и стали служить Господу. И Он не мог больше видеть, как Израиль страдает.
17 Т огава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа.
Когда аммонитяне приготовились к войне и поставили лагерь в Галааде, израильтяне собрались и поставили лагерь в Мицпе.
18 И людете <и> галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.
А вожди жителей Галаада говорили друг другу: – Всякий, кто начнет войну с аммонитянами, будет главой всех жителей Галаада.