1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,
В месяце нисане, в двадцатом году правления царя Артаксеркса, ему принесли вино; я взял его и поднес царю. Прежде я никогда не был перед ним печален,
2 з атова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
и царь спросил меня: – Почему твое лицо так печально, когда ты не болен? Это не что иное, как тоска на сердце. Я очень испугался,
3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
но сказал царю: – Да живет царь вовеки! Как же моему лицу не быть печальным, если город, где похоронены мои предки, лежит в руинах, а его ворота уничтожены огнем?
4 Т огава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;
Царь сказал мне: – Чего же ты хочешь? Я помолился Богу небесному
5 п осле рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
и ответил царю: – Если это угодно царю, и если твой слуга нашел у тебя расположение, отпусти меня в Иудею, в город, где похоронены мои предки, чтобы мне отстроить его.
6 Ц арят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.
Тогда царь сказал мне (а царица сидела рядом с ним): – Сколько продлится твое путешествие, и когда ты вернешься? Царю было угодно меня отпустить, и я назвал сроки.
7 Р екох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,
Еще я сказал ему: – Если это угодно царю, пусть мне дадут письма к наместникам провинции за Евфратом, чтобы они пропускали меня, пока я не прибуду в Иудею.
8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
И пусть мне дадут письмо к Асафу, хранителю царских лесов, чтобы он дал мне дерева для того, чтобы сделать балки для ворот крепости при храме, для городской стены и для дома, где я буду жить. Милостивая рука моего Бога была на мне, и царь исполнил мои просьбы.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).
Я пришел к наместникам провинции за Евфратом и вручил им царские письма. А царь еще послал со мной военачальников и всадников.
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
Когда хоронитянин Санбаллат и аммонитский приближенный Товия услышали об этом, они были крайне возмущены, что кто-то пришел заботиться о благе израильтян. Неемия осматривает стены Иерусалима
11 Т ака дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
Я прибыл в Иерусалим и, пробыв там три дня,
12 Т огава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.
ночью тронулся в путь с несколькими людьми. Я никому не рассказал того, что мой Бог положил мне на сердце сделать для Иерусалима. Животных со мной не было, не считая того, на котором я ехал.
13 И злязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.
Ночью я проехал через ворота Долины к Драконьему источнику и Навозным воротам, осматривая разрушенные стены Иерусалима и его сожженные ворота.
14 С етне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.
Потом я проехал к воротам Источника и к царскому пруду, но там было мало места, чтобы пройти животному, на котором я ехал;
15 Т огава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.
и я поднялся ночью по долине, осматривая стены. Наконец, я повернул назад и возвратился через ворота Долины.
16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
Приближенные не знали, куда я ходил и что делал – ведь я еще не говорил ни иудеям, ни священникам, ни знати, ни приближенным, ни всем остальным, кому суждено было предпринять этот труд.
17 Т огава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.
Потом я сказал им: – Вы видите, в какой мы беде: Иерусалим лежит в руинах, а его ворота сожжены. Пойдем, отстроим стену Иерусалима и не будем больше в бесчестии.
18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата <работа>.
Еще я рассказал им о милостивой руке моего Бога, что на мне, и о том, что сказал мне царь. Они ответили: – Так давайте же строить! – и взялись за это благое дело.
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
Но когда об этом услышал хоронитянин Санбаллат, аммонитский приближенный Товия и араб Гешем, они принялись высмеивать нас и издеваться над нами. – Что это вы делаете? – спрашивали они. – Против царя бунтуете?
20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
Я отвечал им, говоря: – Бог небесный даст нам успех. Мы, Его слуги, начнем отстраивать эту стену, но что до вас – нет у вас части в Иерусалиме, ни права на него, ни памяти в нем.