Битие 50 ~ Бытие 50

picture

1 Т огава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

Иосиф припал к отцу, заплакал над ним и поцеловал его.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

Он приказал своим рабам-врачам набальзамировать тело отца, и врачи набальзамировали Израиля.

3 к ато <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

У них ушло на это сорок дней, потому что таков полный срок бальзамирования. И египтяне оплакивали его семьдесят дней.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

Когда прошли дни плача, Иосиф сказал придворным фараона: – Если я нашел расположение в ваших глазах, попросите за меня фараона, скажите ему:

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

«Мой отец велел мне дать клятву и сказал: “Я умираю; похорони меня в могиле, которую я выкопал себе в земле Ханаана“. Позволь же мне пойти и похоронить моего отца. После этого я вернусь».

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

Фараон сказал: – Иди и похорони отца так, как ты поклялся по его велению.

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

Иосиф пошел хоронить отца и с ним пошли все придворные фараона, старейшины двора и все старейшины Египта,

8 с ъщо и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

и весь дом Иосифа, и его братья, и весь дом его отца. Только их дети и стада крупного и мелкого скота остались в Гошене.

9 О тидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

Их сопровождали колесницы и всадники; это была великая процессия.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

Они пришли к гумну Атада, что за Иорданом, и там стали громко и горько плакать. Там Иосиф семь дней оплакивал отца.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

Когда хананеи, обитатели той земли, увидели плач у гумна Атада, они сказали: «У египтян великий плач и горе». Вот почему то место рядом с Иорданом называется Авель-Мицраим.

12 Т огава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

Так сыновья Иакова исполнили его наказ:

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

они отнесли его в землю Ханаана и похоронили в пещере на поле Махпела, рядом с Мамре; эту пещеру Авраам купил у хетта Эфрона вместе с полем, чтобы было у него место для погребения.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Похоронив отца, Иосиф возвратился в Египет, вместе с братьями и всеми, кто ходил с ним хоронить отца. Иосиф прощает братьев

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

Когда отец умер, братья Иосифа подумали: «Что, если Иосиф таит на нас злобу и теперь отплатит нам за все зло, которое мы ему причинили?»

16 З атова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

И они послали к Иосифу сказать: – Перед смертью отец оставил такие наставления:

17 Т ака да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

«Вот что вы должны сказать вашему брату Иосифу: “Я прошу тебя простить твоим братьям их вину и грехи, которые они совершили, поступив с тобой так скверно. И теперь, пожалуйста, прости грехи рабов Бога твоего отца”». Получив это послание, Иосиф заплакал.

18 П осле отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

Его братья пришли, пали перед ним на землю и сказали: – Мы – твои рабы.

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

Иосиф ответил: – Не бойтесь. Разве я Бог?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

Вы замыслили против меня зло, но Бог обратил его ко благу, чтобы совершить то, что происходит теперь: спасение многих жизней.

21 П рочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

Поэтому не бойтесь: я прокормлю и вас, и ваших детей. Он успокоил их и говорил с ними ласково. Смерть Иосифа

22 Т ака Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

Иосиф жил в Египте вместе с семьей отца, и прожил сто десять лет.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

Он застал еще третье поколение детей Ефрема; и детей Махира, сына Манассии, тоже положили при рождении на колени Иосифа.

24 С лед това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

Иосиф сказал братьям: – Я умираю, но Бог непременно придет к вам на помощь и выведет вас из этой земли в землю, которую Он с клятвой обещал Аврааму, Исааку и Иакову.

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

Иосиф велел сыновьям Израиля дать клятву и сказал: – Бог непременно придет к вам на помощь, и тогда вы должны вынести мои кости отсюда.

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

Иосиф умер в возрасте ста десяти лет, и его набальзамировали и положили в гроб в Египте.