1 И Елиу продължавайки рече:
Затем Елиуй добавил:
2 П отърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
– Подожди немного и я покажу тебе, что мне есть, что еще сказать в пользу Бога.
3 Щ е черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;
Я начну рассуждения издалека, своему Творцу справедливость воздам.
4 З ащото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Поистине, нет в моих словах лжи, совершенный в познаниях перед тобой.
5 Е то, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Бог могуществен, но людей Он не презирает; силой разума Он могуч.
6 Т ой не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Не позволяет Он жить злодеям и дает угнетенным права.
7 Н е оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
От праведных Он не отводит глаз; с царями на престол их возводит и возвышает навеки.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
А если люди цепями скованы и томятся в узах беды,
9 Т огава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Он говорит им об их делах – как в гордыне они согрешили.
10 О тваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Он урок им преподает и велит им в грехах раскаяться.
11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Если послушаются и станут Ему служить, то окончат они свои дни в благополучии и в радости – свои годы.
12 Н о ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
А если они не послушаются, то переправятся через стремнину и погибнут без знания.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;
Сердца безбожников полны гнева, не взмолятся о помощи, даже когда Он заковывает их в цепи.
14 Т е умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.
Они умирают в юности, среди храмовых блудников.
15 Т ой избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Но страдающего Он избавляет страданием и открывает ему слух бедой.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
И тебя бы Он вывел из тесноты на просторную волю, где нет преград, и лакомой снедью твой стол был бы полон.
17 Н о ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,
Но ты одержим судом над злодеями; суд с приговором к тебе близки.
18 В нимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Берегись, чтобы богатство не соблазнило тебя, и внушительный выкуп тебя не испортил.
19 Щ е важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Спасет ли твое богатство тебя от беды, вся сила твоя спасет ли?
20 Н е пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Не желай прихода той ночи, под покровом которой народы гибнут.
21 В нимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Берегись, не склоняйся к нечестию, ты за это бедой испытуем. Величие Бога
22 Е то, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Бог велик в Своем могуществе. Есть ли учитель, подобный Ему?
23 К ой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Кто пути Ему предписал или сказал Ему: «Ты не прав?».
24 П омни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Помни о том, чтобы возвеличивать дела Его, о которых люди поют.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Видели их все люди; издавна удивлялись им.
26 Е то, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Бог велик, мы не в силах Его познать. Непостижимо число Его лет.
27 Т ой привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Он собирает капли воды и обращает их в дождь.
28 К оито облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Облака изливают влагу, и обильные ливни идут на людей.
29 М оже ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?
Кто в силах постичь движение туч и грохот грозы из Его шатра?
30 Е то, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Вот, Он молнии мечет вокруг Себя и затворяет истоки бездны.
31 ( Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Так Он властвует над народами и дает в изобилии пищу.
32 П окрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
В руках Своих Он держит молнию и велит ей, кого поразить.
33 Ш умът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.
Гром возвещает приход бури; и знает скот, что близко она.