1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
Надломлен мой дух, кончаются мои дни, ждет меня могила.
2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Поистине, рядом со мной – насмешники, и мои глаза смотрят на их издевательства. Иов просит Бога быть его защитником
3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
Заступись за меня Сам перед Собой. Кто другой за меня поручится?
4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
Ты закрыл их разум от понимания, поэтому и не дашь им торжествовать.
5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
У того, кто друзей оговаривает за плату – дети ослабеют глазами.
6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
Бог сделал меня присказкой для людей, тем, кому люди плюют в лицо.
7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
Помутились от горя мои глаза, и все тело мое стало как тень.
8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Ужаснутся этому праведные, и невинные вознегодуют на безбожников.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Но своего пути будет держаться праведный, и тот, чьи руки чисты, будет больше и больше утверждаться.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Ну, а вы – попробуйте снова, и я не найду среди вас мудреца. Смерть – единственная надежда Иова – умереть
11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Мои дни прошли, надежды разбиты, желания сердца мертвы.
12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Они ночь превращают в день. «Свет, – говорят они, – тьме сродни».
13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
Если дом себе в мире мертвых я жду, если я во мгле расстелю постель,
14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
и скажу могиле: «Ты мне отец», – а червям: «Ты мне мать, ну, а ты – сестра», –
15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
то где же моя надежда? Кто надежду мою увидит?
16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
Сойдет ли она к воротам мира мертвых? Разве вместе в прах мы ляжем?