1 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -
В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:
2 З а гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
«Вожди повели Израиль, народ пошел добровольно – славьте Господа!
3 Ч уйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
Слушайте, цари! Внимайте, правители! Господу буду петь, буду играть пред Господом, Богом Израиля.
4 Г осподи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
Когда вышел Ты, Господи, из Сеира, когда выступил Ты из земли Эдома, – дрожала земля, и с неба лило, облака изливали воду.
5 П ланините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
Горы дрожали пред Господом, перед Тем, Кто с Синая, пред Господом, Богом Израиля.
6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
В дни Шамгара, сына Анафа, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.
7 П рестанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
Обезлюдели в Израиле села, обезлюдели, пока не явилась, не восстала я, Девора, мать в Израиле.
8 И збраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?
Избрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Израиле.
9 С ърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
Сердце мое с вождями Израиля, с добровольцами из народа. Славьте Господа!
10 В ие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
Вы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, пойте песнь!
11 Д алеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
И под голос стрелков из луков у колодцев идет разговор о Господних победах, о победах в Израиле Его народа. И тогда Господень народ устремился к воротам.
12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
“Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, песню пой! Поднимайся, Варак, уводи своих пленных, сын Авиноама!”
13 Т огава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
И тогда уцелевшие собрались к вельможам; Господень народ собрался ко мне против сильных.
14 К оито са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
От Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика, и следом за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.
15 И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
С Деворою шли князья Иссахара – да, остался Иссахар Вараку верен, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.
16 З ащо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
Что же мешкал ты среди овчарен, как стада собирают свистом, слушал? Да, Рувима кланы в большом колебании.
17 Г алаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
Галаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Асир остался на побережье и живет у своих пристаней.
18 З авулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,
А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.
19 Д ойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
Явились цари, сразились. Сразились, цари Ханаана, в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.
20 О т небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
Звезды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.
21 Р еката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
Река Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперед, душа! Будь сильна!
22 Т огаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.
23 К ълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
“Прокляните Мероз, – сказал Ангел Господень. – Жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Господу, на помощь Господу против сильных”.
24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена.
Благословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.
25 В ода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
Просил он воды – подала молока, в величественной чаше, вельможи достойной, принесла ему сливки.
26 Р ъката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
Руку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.
27 П ри нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
К ногам ее он склонился, упал, лежал. К ногам ее он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мертвым.
28 С исаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
Мать Сисары из окна глядит, причитает из-за решетки оконной: “Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?”
29 М ъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:
А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей – да и сама все время твердит она себе:
30 Н е са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист.
“Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пеструю одежду для Сисары, пеструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?”
31 Т ака да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.
Так да погибнут все враги Твои, Господи! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.