1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
«Вот правила о жертве повинности, о великой святыне.
2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
Ее нужно закалывать там же, где и жертву всесожжения. Ее кровью нужно окропить жертвенник со всех сторон.
3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
Весь жир из нее пусть будет принесен в жертву: курдюк и жир, покрывающий внутренности,
4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
обе почки с жиром, который на них и который возле бедер, и сальник с печени; все это надо вынуть вместе с почками.
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
Священник сожжет это на жертвеннике. Это огненная жертва Господу. Это – жертва повинности.
6 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Все мужчины в семье священников могут ее есть, но только в святом месте: это – великая святыня.
7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
Для жертвы за грех и для жертвы повинности закон один: они принадлежат священнику, который совершает отпущение посредством их.
8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
Священник, который приносит чью-либо жертву всесожжения, может оставить себе шкуру.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
Любое хлебное приношение, испеченное в печи или приготовленное на сковороде или на противне, принадлежит священнику, который его приносит,
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
а любое хлебное приношение, смешанное с маслом или сухое, принадлежит в равных долях всем сыновьям Аарона». Дополнительные правила о жертве примирения
11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
«Вот правила о жертве примирения, которую можно принести Господу.
12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
Если кто-то приносит ее в знак благодарности, то вместе с этой благодарственной жертвой пусть принесет пресные хлебы, замешенные на масле, пресные коржи, помазанные маслом, и хлебы из лучшей муки, хорошо замешенные на масле.
13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
Пусть вместе с благодарственной жертвой примирения он принесет и хлебы, приготовленные на закваске.
14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
Он должен принести по одному хлебу каждого вида в дар Господу. Это принадлежит священнику, который кропит кровью жертв примирения.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
Мясо этой благодарственной жертвы примирения нужно съесть в тот же день, когда ее принесли. Его нельзя оставлять до утра.
16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
Но если жертва принесена по обету или как добровольное приношение, пусть ее едят в тот день, когда ее принесли, а остаток можно будет есть и на следующий.
17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
Однако, мясо жертвы, которое останется к третьему дню, нужно сжечь.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
Если мясо жертвы примирения будут есть на третий день, она не будет принята. Она не будет засчитана тому, кто ее принес, потому что она нечиста. Тот, кто будет ее есть, подлежит наказанию.
19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;
Мясо, которое прикоснулось к чему-либо нечистому, есть нельзя. Его нужно сжечь. Чистое мясо может есть любой, кто чист.
20 н о оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Но если мясо Господней жертвы примирения будет есть тот, кто нечист, он должен быть исторгнут из своего народа.
21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Если кто-нибудь прикоснется к нечистому – к человеческой нечистоте, к нечистому животному или любой нечистой твари, а потом станет есть мясо Господней жертвы примирения, он должен быть исторгнут из своего народа». Запрет есть жир и кровь
22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:
Господь сказал Моисею:
23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
– Скажи израильтянам: «Не ешьте жир волов, овец или коз.
24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.
Жиром животного, которое пало или было растерзано дикими зверями, можно пользоваться, но есть его нельзя.
25 З ащото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
Любой, кто станет есть жир животного, которое приносится в огненную жертву Господу, должен быть исторгнут из своего народа.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
Где бы вы ни жили, не ешьте кровь ни птиц, ни животных.
27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Любой, кто будет есть кровь, должен быть исторгнут из своего народа». Доля священников
28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:
Господь сказал Моисею:
29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
– Скажи израильтянам: «Любой, приносящий Господу жертву примирения, должен принести часть ее в дар Господу.
30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
Пусть он своими руками совершит Господу огненную жертву. Он должен принести жир, вместе с грудиной, и потрясти грудину перед Господом, как приношение потрясания.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
Жир священник сожжет на жертвеннике, а грудина достанется Аарону и его сыновьям.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
Отдавайте правое бедро ваших жертв примирения в дар священнику.
33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
Долей сына Аарона, который приносит кровь и жир жертвы примирения, будет правое бедро.
34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
Из жертв примирения, которые приносят израильтяне, Я взял грудину потрясания и бедро возношения, и отдал их священнику Аарону и его сыновьям как их постоянную долю от приношений израильтян».
35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,
Такова часть Аарона и его сыновей в огненных жертвах Господу, отведенная им, когда они предстали, чтобы служить Господу как священники.
36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.
Когда они были помазаны, Господь повелел, чтобы израильтяне отдавали им часть приношений как постоянную долю для грядущих поколений.
37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
Итак, вот правила о всесожжении, хлебном приношении, жертве за грех, жертве повинности, освятительной жертве и жертве примирения,
38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
которые Господь дал Моисею на горе Синай в день, когда Он повелел израильтянам совершать приношения Господу в Синайской пустыне.