1 Г орко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

Горе издающим несправедливые законы и пишущим жестокие постановления,

2 З а да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

чтобы лишать бедняков их прав и отнимать правосудие у слабых из Моего народа; делающим вдов своей добычей и обирающим сирот!

3 И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

Что вы будете делать в день кары, когда придет издалека беда? К кому побежите за помощью? Где оставите свои богатства?

4 & lt;Нищо не им остава>, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Остается только согнуть колени с пленниками или пасть среди убитых. Но и тогда Его гнев не отвратится, и рука Его еще будет занесена. Божий суд над Ассирией

5 Г орко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

– Горе Ассирии, жезлу Моего негодования; в ее руке бич гнева Моего!

6 Щ е го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

Я посылаю ее против безбожного народа, Я отправляю ее против народа, на который гневаюсь, чтобы захватить добычу и взять поживу, растоптать их, как уличную грязь.

7 О баче не му е намерението <да направи> така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

Но не так думает царь Ассирии, не об этом мыслит; на уме у него – губить, истребить множество народов.

8 З ащото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

«Не все ли цари – мои вельможи? – говорит она. –

9 Х алне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

Не пришлось ли пасть Халне, как и Каркемишу, Хамату, как и Арпаду, Самарии, как и Дамаску?

10 К акто ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

Так же, как рука моя захватила царства идолов, царства, чьи истуканы превосходили иерусалимских и самарийских.

11 Н е ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

Я так же разделаюсь с Иерусалимом и его истуканами, как разделался с Самарией и ее идолами!»

12 З атова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, <дума Той>, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

Когда Владыка завершит Свое дело против горы Сион и Иерусалима, Он скажет: – Покараю хвастливую надменность царя Ассирии и его высокомерную гордыню.

13 З ащото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите <на високо;>

Ведь тот говорит: «Силой моей руки я совершил это и мудростью моей, потому что я умен. Я стер границы народов и расхитил их запасы; как силач, я низверг их правителей.

14 И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

Как разоряют гнездо, рука моя овладела богатствами народов; как собирают покинутые яйца, я собрал все страны. И никто не взмахнул крылом, рта не раскрыл и не пискнул».

15 Д али ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. <Или> тоягата би подигнала <този, който> не е дърво!

Разве топор поднимается над тем, кто им рубит, или пила кичится перед тем, кто ею пилит? Как будто палка может поднять того, кто ее поднимает, или дубинка взмахнуть тем, кто не из дерева!

16 З атова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

Поэтому Владыка, Господь Сил, нашлет на крепких воинов Ассирии чахлость, и под великолепием ее вспыхнет пламя, как пылающий огонь.

17 С ветлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

Свет Израилев станет огнем, Святой его – пламенем, которое в один день сожжет и пожрет терновник ее и колючки.

18 Щ е погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

Славу его лесов и плодородных полей полностью уничтожит, и станет она, как угасающий больной;

19 А останалите дървета от леса му ще са малко, <До толкоз> щото да може дете да ги запише.

а деревьев от лесов останется так мало, что и дитя сможет их пересчитать. Остаток Израиля

20 И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

В тот день остаток Израиля – уцелевшие из дома Иакова – не станут уже полагаться на того, кто разил их, но истинно положатся на Господа, на Святого Израилева.

21 О станалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

Остаток вернется, остаток Иакова вернется к могучему Богу.

22 З ащото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, <Само> остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с <Божията> правда.

Хотя твой народ, Израиль, числом как песок морской, вернется только остаток. Уничтожение предначертано, преисполнено праведностью.

23 З ащото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

Владыка, Господь Сил, истребит, как и предначертано, по всей стране.

24 З атова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както <я издигна> Египет;

Поэтому так говорит Владыка, Господь Сил: – Мой народ, живущий на Сионе, не бойся ассирийцев, которые бьют тебя палкой и поднимают на тебя дубинку, как это делал Египет.

25 З ащото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът <ще се обърне> за тяхна погибел;

Очень скоро Мое негодование на тебя пройдет и Мой гнев обратится им на погибель.

26 И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му <ще се издигне> над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

Господь Сил поднимет на них бич, как когда-то Он поразил Мадиан у скалы Орив и поднимет Свой посох над водами, как некогда в Египте.

27 И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието <ти>.

В тот день их бремя будет снято с твоих плеч и их ярмо с твоей шеи, и ярмо сломается от твоей растущей силы.

28 Т ой дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

Они пришли в Айят; прошли Мигрон, сложили припасы в Михмасе.

29 М инаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

Прошли перевал, ночуют в Геве. Рама трепещет, бежит Саулова Гива.

30 И звикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! <и> ти, бедни Анатоте!

Вой, дочь Галлима! Внимай, Лайша! Отвечай, Анатот!

31 М админа е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

Мадмена разбежалась; жители Гевима скрываются.

32 И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

Сегодня же они остановятся в Нове, погрозят кулаком горе дочери Сиона, холму Иерусалима.

33 Е то, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна <сила>; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

Вот, Владыка, Господь Сил, со страшною силой очистит деревья от сучьев. Величественные деревья будут срублены, и высокие деревья рухнут на землю.

34 Щ е изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.

Чащи лесные Он вырубит топором, и падет Ливан перед Могучим.