1 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:
Когда весь народ переправился через Иордан, Господь сказал Иисусу:
2 В земете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,
– Выберите из народа двенадцать человек, по одному из каждого рода,
3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.
и велите им взять двенадцать камней из середины Иордана, оттуда, где стояли священники, перенести их с собой и положить их там, где вы остановитесь сегодня вечером на ночлег.
4 Т огава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;
Иисус позвал двенадцать человек, которых он назначил из израильтян, по одному из каждого рода,
5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,
и сказал им: – Пройдите перед ковчегом Господа, вашего Бога, на середину Иордана. Пусть каждый из вас возьмет на плечи по одному камню, по числу родов израильтян.
6 з а да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?
Они будут служить вам памятным знаком. В будущем, когда ваши дети спросят вас: «Что значат эти камни?», –
7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.
скажите им, что воды реки иссякли перед ковчегом завета Господа, когда его переправляли через Иордан. Эти камни будут у народа Израиля памятным знаком навеки.
8 Т огава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.
Израильтяне сделали так, как велел им Иисус. Они взяли из середины Иордана двенадцать камней, по числу родов израильтян, как сказал Иисусу Господь. Они перенесли их с собой в лагерь, где и положили их.
9 О ще Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.
(Иисус поставил также двенадцать камней в середине Иордана, где стояли священники, которые несли ковчег завета. Эти камни там и до сих пор.)
10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.
А священники, которые несли ковчег, стояли в середине Иордана, пока не исполнилось все, что Господь повелел Иисусу сказать народу, – как Моисей велел Иисусу. Народ же поспешно переправлялся,
11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.
и как только все переправились, переправился и ковчег Господа и священники, идущие перед народом.
12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;
Вооруженные рувимиты, гадиты и половина рода Манассии переправились перед израильтянами, как велел им раньше Моисей.
13 о коло четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.
Около сорока тысяч вооруженных для битвы переправилось перед Господом в долину Иерихона, чтобы воевать.
14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.
В тот день Господь возвысил Иисуса в глазах всего Израиля, и они чтили его во все дни его жизни, как чтили Моисея.
15 Т огава Господ говори на Исуса, казвайки:
И Господь сказал Иисусу:
16 З аповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.
– Вели священникам, которые несут ковчег свидетельства, выйти из Иордана.
17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.
Иисус велел священникам: – Выйдите из Иордана.
18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.
Когда священники, которые несли ковчег завета Господа, вышли из Иордана и стопы их коснулись суши, вода Иордана вернулась на свое место и потекла, затопляя берега, как прежде.
19 Н а десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.
В десятый день первого месяца народ вышел из Иордана и разбил лагерь в Гилгале на восточной стороне Иерихона.
20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.
Иисус поставил в Гилгале двенадцать камней, которые они взяли из Иордана.
21 Т огава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?
Он сказал израильтянам: – В будущем, когда ваши потомки станут спрашивать своих отцов: «Что означают эти камни?»,
22 ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;
скажите им: «Израиль посуху перешел Иордан».
23 з ащото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,
Ведь Господь, ваш Бог, осушил перед вами Иордан, пока вы не переправились. Господь, ваш Бог, сделал с Иорданом то же, что Он сделал с Красным морем, когда Он осушил его перед нами, чтобы мы переправились.
24 з а да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.
Он сделал это, чтобы все народы земли узнали, что рука Господа сильна, и чтобы вы всегда боялись Господа, вашего Бога.