1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

Ето и закона за приноса за вина; това е пресвят принос.

2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

На мястото, където колят всеизгарянето, да заколят и приноса за вина; и с кръвта му да се поръсва жертвеникът наоколо.

3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

От него да се принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на черния дроб (което да извади до бъбреците);

5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

и свещеникът да ги изгори на жертвеника за жертва чрез огън на Господа; това е принос за вина.

6 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свято място да се яде; това е пресвят принос.

7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

Какъвто е приносът за грях, такъв е и приносът за вина; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

А който свещеник принася от името на някого приноса за всеизгаряне, този свещеник да взема за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

И всяка хлебна жертва, която е печена в пещ, и всяка, която е сготвена в подница или на тава, да бъде дадена на свещеника, който я принася.

10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

А всяка хлебна жертва, омесена с елей или суха, да бъде дадена на всички Ааронови синове, по равен дял на всеки.

11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

Ето и закона за мирната жертва, която ще се принася на Господа:

12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

ако някой я принесе за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с елей, и безквасни кори, намазани с елей, и пити от чисто брашно, омесени с елей.

13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

А освен питите с благодарствената си мирна жертва да принесе и квасен хляб.

14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

И от приноса си да принесе по едно от всички тези неща принос за издигане пред Господа; това да бъде дадено на свещеника, който ръси с кръвта на мирната жертва.

15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

Месото на благодарствената му мирна жертва да се яде в същия ден, в който се принася; той да не оставя от него до сутринта.

16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

Но ако жертвата на приноса е направена чрез оброк или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

И ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, то онзи, който я принася, няма да бъде приет, нито ще му се зачете жертвата; сквернота ще бъде тя; и онзи човек, който би ял от нея, да носи отговорност за беззаконието си.

19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;

Месото, до което би се допряло нещо нечисто, да не се яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

20 н о оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

но онзи човек, който, като има нечистотата на себе си, яде от месото на Господнята мирна жертва, този човек ще бъде изтребен измежду своя народ.

21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

Също и онзи човек, който би се допрял до нещо нечисто, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господнята мирна жертва, този човек ще бъде изтребен измежду народа си.

22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

Господ каза още на Моисей:

23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

Кажи на израелтяните: Да не ядете никаква тлъстина - нито от говедо, нито от овца, нито от коза.

24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.

Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр животно може да се употреби за всяка друга нужда; но да не ядете от нея.

25 З ащото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на Господа, този човек, който би ял от нея, ще бъде изтребен измежду народа си.

26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

Всеки човек, който би ял каквато и да е кръв, този човек ще бъде изтребен измежду народа си.

28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

Господ каза още на Моисей:

29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

Кажи на израелтяните: Който принася мирна жертва на Господа, нека донесе приноса си на Господа от мирната си жертва.

30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

Със своите ръце да донесе Господните приноси чрез огън; да донесе тлъстината с гръдната част, така че тя да бъде движим принос пред Господа.

31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

А свещеникът да изгаря тлъстината на жертвеника; обаче гръдната част да бъде дадена на Аарон и синовете му.

32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от мирните си жертви.

33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

Който от Аароновите синове принесе кръвта на мирната жертва и тлъстината, да получи дясното бедро за свой дял.

34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

Защото Аз взех от израелтяните, от мирните им жертви, гръдната част на движимия принос и бедрото на издигнатия принос и ги дадох на свещеника Аарон и синовете му за тяхно вечно право от израелтяните.

35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,

Това е делът от Господните приноси чрез огън за Аарон и синовете му поради помазването им, в деня, когато представи синовете си, за да свещенодействат на Господа,

36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.

който дял Господ заповяда да им се дава от израелтяните в деня, когато ги помаза. Това е тяхно вечно право през всичките им поколения.

37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

Това е законът за всеизгарянето, за хлебната жертва, за приноса за грях, за приноса за вина, за посвещаванията и за мирната жертва,

38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

който Господ заповяда на Моисей на Синайската планина, когато заповяда на израелтяните да принасят приносите си на Господа, в Синайската пустиня.