1 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

2 П огледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

Погледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.

Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

4 И , ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

Славата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

5 Т огава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.

Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

8 Т огава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

10 В лязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

12 Т огава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 Р ече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

После ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 Т огава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

18 З атова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.