1 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.
And it came to pass in the sixth year, in the sixth month, on the fifth day of the month, as I sat in my house with the elders of Judah sitting before me, that the hand of the Lord God fell upon me there.
2 П огледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.
Then I looked, and there was a likeness, like the appearance of fire—from the appearance of His waist and downward, fire; and from His waist and upward, like the appearance of brightness, like the color of amber.
3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.
He stretched out the form of a hand, and took me by a lock of my hair; and the Spirit lifted me up between earth and heaven, and brought me in visions of God to Jerusalem, to the door of the north gate of the inner court, where the seat of the image of jealousy was, which provokes to jealousy.
4 И , ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.
And behold, the glory of the God of Israel was there, like the vision that I saw in the plain.
5 Т огава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.
Then He said to me, “Son of man, lift your eyes now toward the north.” So I lifted my eyes toward the north, and there, north of the altar gate, was this image of jealousy in the entrance.
6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.
Furthermore He said to me, “Son of man, do you see what they are doing, the great abominations that the house of Israel commits here, to make Me go far away from My sanctuary? Now turn again, you will see greater abominations.”
7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.
So He brought me to the door of the court; and when I looked, there was a hole in the wall.
8 Т огава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.
Then He said to me, “Son of man, dig into the wall”; and when I dug into the wall, there was a door.
9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.
And He said to me, “Go in, and see the wicked abominations which they are doing there.”
10 В лязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.
So I went in and saw, and there—every sort of creeping thing, abominable beasts, and all the idols of the house of Israel, portrayed all around on the walls.
11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.
And there stood before them seventy men of the elders of the house of Israel, and in their midst stood Jaazaniah the son of Shaphan. Each man had a censer in his hand, and a thick cloud of incense went up.
12 Т огава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.
Then He said to me, “Son of man, have you seen what the elders of the house of Israel do in the dark, every man in the room of his idols? For they say, ‘The Lord does not see us, the Lord has forsaken the land.’”
13 Р ече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
And He said to me, “Turn again, and you will see greater abominations that they are doing.”
14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.
So He brought me to the door of the north gate of the Lord ’s house; and to my dismay, women were sitting there weeping for Tammuz.
15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.
Then He said to me, “Have you seen this, O son of man? Turn again, you will see greater abominations than these.”
16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.
So He brought me into the inner court of the Lord ’s house; and there, at the door of the temple of the Lord, between the porch and the altar, were about twenty-five men with their backs toward the temple of the Lord and their faces toward the east, and they were worshiping the sun toward the east.
17 Т огава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.
And He said to me, “Have you seen this, O son of man? Is it a trivial thing to the house of Judah to commit the abominations which they commit here? For they have filled the land with violence; then they have returned to provoke Me to anger. Indeed they put the branch to their nose.
18 З атова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.
Therefore I also will act in fury. My eye will not spare nor will I have pity; and though they cry in My ears with a loud voice, I will not hear them.”