1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

Now there was a long war between the house of Saul and the house of David. But David grew stronger and stronger, and the house of Saul grew weaker and weaker. Sons of David

2 И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

Sons were born to David in Hebron: His firstborn was Amnon by Ahinoam the Jezreelitess;

3 в торият му, Хилеав {В 1. Лет. 3: 1, Даниил.}, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

his second, Chileab, by Abigail the widow of Nabal the Carmelite; the third, Absalom the son of Maacah, the daughter of Talmai, king of Geshur;

4 ч етвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

the fourth, Adonijah the son of Haggith; the fifth, Shephatiah the son of Abital;

5 и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

and the sixth, Ithream, by David’s wife Eglah. These were born to David in Hebron. Abner Joins Forces with David

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

Now it was so, while there was war between the house of Saul and the house of David, that Abner was strengthening his hold on the house of Saul.

7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и <Исвостей> каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

And Saul had a concubine, whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. So Ishbosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?”

8 Т огава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

Then Abner became very angry at the words of Ishbosheth, and said, “ Am I a dog’s head that belongs to Judah? Today I show loyalty to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not delivered you into the hand of David; and you charge me today with a fault concerning this woman?

9 Т ака да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

May God do so to Abner, and more also, if I do not do for David as the Lord has sworn to him—

10 к ато направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, <както е> и над Юда, от Дан до Вирсавее.

to transfer the kingdom from the house of Saul, and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.”

11 И <Исвостей> не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

And he could not answer Abner another word, because he feared him.

12 Т огава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил.

Then Abner sent messengers on his behalf to David, saying, “Whose is the land?” saying also, “Make your covenant with me, and indeed my hand shall be with you to bring all Israel to you.”

13 А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

And David said, “Good, I will make a covenant with you. But one thing I require of you: you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.”

14 И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

So David sent messengers to Ishbosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, whom I betrothed to myself for a hundred foreskins of the Philistines.”

15 И свостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

And Ishbosheth sent and took her from her husband, from Paltiel the son of Laish.

16 И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

Then her husband went along with her to Bahurim, weeping behind her. So Abner said to him, “Go, return!” And he returned.

17 А Авенир <влезе във връзка> с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

Now Abner had communicated with the elders of Israel, saying, “In time past you were seeking for David to be king over you.

18 с ега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

Now then, do it! For the Lord has spoken of David, saying, ‘By the hand of My servant David, I will save My people Israel from the hand of the Philistines and the hand of all their enemies.’”

19 А венир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

And Abner also spoke in the hearing of Benjamin. Then Abner also went to speak in the hearing of David in Hebron all that seemed good to Israel and the whole house of Benjamin.

20 И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

So Abner and twenty men with him came to David at Hebron. And David made a feast for Abner and the men who were with him.

21 Т огава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

Then Abner said to David, “I will arise and go, and gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. Joab Murders Abner

22 И , ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и <Авенир> беше отишъл с мир.

At that moment the servants of David and Joab came from a raid and brought much spoil with them. But Abner was not with David in Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.

23 А като дойде Иоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

When Joab and all the troops that were with him had come, they told Joab, saying, “Abner the son of Ner came to the king, and he sent him away, and he has gone in peace.”

24 Т огава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?

Then Joab came to the king and said, “What have you done? Look, Abner came to you; why is it that you sent him away, and he has already gone?

25 З наеш <какъв е> Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

Surely you realize that Abner the son of Ner came to deceive you, to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.”

26 И Иоав, като излезе от <при> Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

And when Joab had gone from David’s presence, he sent messengers after Abner, who brought him back from the well of Sirah. But David did not know it.

27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори <уж> тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

Now when Abner had returned to Hebron, Joab took him aside in the gate to speak with him privately, and there stabbed him in the stomach, so that he died for the blood of Asahel his brother.

28 А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

Afterward, when David heard it, he said, “My kingdom and I are guiltless before the Lord forever of the blood of Abner the son of Ner.

29 н ека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

Let it rest on the head of Joab and on all his father’s house; and let there never fail to be in the house of Joab one who has a discharge or is a leper, who leans on a staff or falls by the sword, or who lacks bread.”

30 Т ака Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убил брата им Асаила в сражението при Гаваон.

So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had killed their brother Asahel at Gibeon in the battle. David’s Mourning for Abner

31 Т огава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes, gird yourselves with sackcloth, and mourn for Abner.” And King David followed the coffin.

32 И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

So they buried Abner in Hebron; and the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.

33 И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

And the king sang a lament over Abner and said: “Should Abner die as a fool dies?

34 Р ъцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред <тези, които вършат> неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него.

Your hands were not bound Nor your feet put into fetters; As a man falls before wicked men, so you fell.” Then all the people wept over him again.

35 С етне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.

And when all the people came to persuade David to eat food while it was still day, David took an oath, saying, “God do so to me, and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!”

36 И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

Now all the people took note of it, and it pleased them, since whatever the king did pleased all the people.

37 З ащото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

For all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s intent to kill Abner the son of Ner.

38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

Then the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?

39 Д нес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

And I am weak today, though anointed king; and these men, the sons of Zeruiah, are too harsh for me. The Lord shall repay the evildoer according to his wickedness.”