1 Е то думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

These are the words of the covenant which the Lord commanded Moses to make with the children of Israel in the land of Moab, besides the covenant which He made with them in Horeb.

2 М оисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

Now Moses called all Israel and said to them: “You have seen all that the Lord did before your eyes in the land of Egypt, to Pharaoh and to all his servants and to all his land—

3 г олемите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

the great trials which your eyes have seen, the signs, and those great wonders.

4 н о до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

Yet the Lord has not given you a heart to perceive and eyes to see and ears to hear, to this very day.

5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

And I have led you forty years in the wilderness. Your clothes have not worn out on you, and your sandals have not worn out on your feet.

6 х ляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

You have not eaten bread, nor have you drunk wine or similar drink, that you may know that I am the Lord your God.

7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

And when you came to this place, Sihon king of Heshbon and Og king of Bashan came out against us to battle, and we conquered them.

8 з авладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

We took their land and gave it as an inheritance to the Reubenites, to the Gadites, and to half the tribe of Manasseh.

9 П азете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

Therefore keep the words of this covenant, and do them, that you may prosper in all that you do.

10 Д нес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

“All of you stand today before the Lord your God: your leaders and your tribes and your elders and your officers, all the men of Israel,

11 ч адата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

your little ones and your wives—also the stranger who is in your camp, from the one who cuts your wood to the one who draws your water—

12 з а да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

that you may enter into covenant with the Lord your God, and into His oath, which the Lord your God makes with you today,

13 з а да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

that He may establish you today as a people for Himself, and that He may be God to you, just as He has spoken to you, and just as He has sworn to your fathers, to Abraham, Isaac, and Jacob.

14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

“I make this covenant and this oath, not with you alone,

15 н о <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас;

but with him who stands here with us today before the Lord our God, as well as with him who is not here with us today

16 ( защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

(for you know that we dwelt in the land of Egypt and that we came through the nations which you passed by,

17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

and you saw their abominations and their idols which were among them—wood and stone and silver and gold);

18 т ъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

so that there may not be among you man or woman or family or tribe, whose heart turns away today from the Lord our God, to go and serve the gods of these nations, and that there may not be among you a root bearing bitterness or wormwood;

19 т а, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

and so it may not happen, when he hears the words of this curse, that he blesses himself in his heart, saying, ‘I shall have peace, even though I follow the dictates of my heart’—as though the drunkard could be included with the sober.

20 Б ог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

“The Lord would not spare him; for then the anger of the Lord and His jealousy would burn against that man, and every curse that is written in this book would settle on him, and the Lord would blot out his name from under heaven.

21 Г оспод ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

And the Lord would separate him from all the tribes of Israel for adversity, according to all the curses of the covenant that are written in this Book of the Law,

22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

so that the coming generation of your children who rise up after you, and the foreigner who comes from a far land, would say, when they see the plagues of that land and the sicknesses which the Lord has laid on it:

23 Ц ялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

‘The whole land is brimstone, salt, and burning; it is not sown, nor does it bear, nor does any grass grow there, like the overthrow of Sodom and Gomorrah, Admah, and Zeboiim, which the Lord overthrew in His anger and His wrath.’

24 В сичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

“All nations would say, ‘Why has the Lord done so to this land? What does the heat of this great anger mean?’

25 Т огава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

Then people would say: ‘Because they have forsaken the covenant of the Lord God of their fathers, which He made with them when He brought them out of the land of Egypt;

26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

for they went and served other gods and worshiped them, gods that they did not know and that He had not given to them.

27 з а това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

Then the anger of the Lord was aroused against this land, to bring on it every curse that is written in this book.

28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

And the Lord uprooted them from their land in anger, in wrath, and in great indignation, and cast them into another land, as it is this day.’

29 С критото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

“The secret things belong to the Lord our God, but those things which are revealed belong to us and to our children forever, that we may do all the words of this law.