1 Т огава Господ говори на Моисея, казвайки:

Now the Lord spoke to Moses, saying:

2 З аповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

“Speak to the children of Israel, that they turn and camp before Pi Hahiroth, between Migdol and the sea, opposite Baal Zephon; you shall camp before it by the sea.

3 З ащото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

For Pharaoh will say of the children of Israel, ‘They are bewildered by the land; the wilderness has closed them in.’

4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така.

Then I will harden Pharaoh’s heart, so that he will pursue them; and I will gain honor over Pharaoh and over all his army, that the Egyptians may know that I am the Lord.” And they did so.

5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

Now it was told the king of Egypt that the people had fled, and the heart of Pharaoh and his servants was turned against the people; and they said, “Why have we done this, that we have let Israel go from serving us?”

6 З атова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

So he made ready his chariot and took his people with him.

7 в зе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

Also, he took six hundred choice chariots, and all the chariots of Egypt with captains over every one of them.

8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

And the Lord hardened the heart of Pharaoh king of Egypt, and he pursued the children of Israel; and the children of Israel went out with boldness.

9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

So the Egyptians pursued them, all the horses and chariots of Pharaoh, his horsemen and his army, and overtook them camping by the sea beside Pi Hahiroth, before Baal Zephon.

10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

And when Pharaoh drew near, the children of Israel lifted their eyes, and behold, the Egyptians marched after them. So they were very afraid, and the children of Israel cried out to the Lord.

11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

Then they said to Moses, “Because there were no graves in Egypt, have you taken us away to die in the wilderness? Why have you so dealt with us, to bring us up out of Egypt?

12 Н е е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

Is this not the word that we told you in Egypt, saying, ‘Let us alone that we may serve the Egyptians’? For it would have been better for us to serve the Egyptians than that we should die in the wilderness.”

13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

And Moses said to the people, “Do not be afraid. Stand still, and see the salvation of the Lord, which He will accomplish for you today. For the Egyptians whom you see today, you shall see again no more forever.

14 Г оспод ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

The Lord will fight for you, and you shall hold your peace.”

15 Т огава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

And the Lord said to Moses, “Why do you cry to Me? Tell the children of Israel to go forward.

16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

But lift up your rod, and stretch out your hand over the sea and divide it. And the children of Israel shall go on dry ground through the midst of the sea.

17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

And I indeed will harden the hearts of the Egyptians, and they shall follow them. So I will gain honor over Pharaoh and over all his army, his chariots, and his horsemen.

18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

Then the Egyptians shall know that I am the Lord, when I have gained honor for Myself over Pharaoh, his chariots, and his horsemen.”

19 Т огава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

And the Angel of God, who went before the camp of Israel, moved and went behind them; and the pillar of cloud went from before them and stood behind them.

20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

So it came between the camp of the Egyptians and the camp of Israel. Thus it was a cloud and darkness to the one, and it gave light by night to the other, so that the one did not come near the other all that night.

21 М оисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

Then Moses stretched out his hand over the sea; and the Lord caused the sea to go back by a strong east wind all that night, and made the sea into dry land, and the waters were divided.

22 Т ака израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

So the children of Israel went into the midst of the sea on the dry ground, and the waters were a wall to them on their right hand and on their left.

23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

And the Egyptians pursued and went after them into the midst of the sea, all Pharaoh’s horses, his chariots, and his horsemen.

24 Н о в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

Now it came to pass, in the morning watch, that the Lord looked down upon the army of the Egyptians through the pillar of fire and cloud, and He troubled the army of the Egyptians.

25 Т ой извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

And He took off their chariot wheels, so that they drove them with difficulty; and the Egyptians said, “Let us flee from the face of Israel, for the Lord fights for them against the Egyptians.”

26 Т огава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

Then the Lord said to Moses, “Stretch out your hand over the sea, that the waters may come back upon the Egyptians, on their chariots, and on their horsemen.”

27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

And Moses stretched out his hand over the sea; and when the morning appeared, the sea returned to its full depth, while the Egyptians were fleeing into it. So the Lord overthrew the Egyptians in the midst of the sea.

28 З ащото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

Then the waters returned and covered the chariots, the horsemen, and all the army of Pharaoh that came into the sea after them. Not so much as one of them remained.

29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

But the children of Israel had walked on dry land in the midst of the sea, and the waters were a wall to them on their right hand and on their left.

30 Т ака в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

So the Lord saved Israel that day out of the hand of the Egyptians, and Israel saw the Egyptians dead on the seashore.

31 И зраил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Thus Israel saw the great work which the Lord had done in Egypt; so the people feared the Lord, and believed the Lord and His servant Moses.