1 С лед това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.

Now it came to pass after these things that Joseph was told, “Indeed your father is sick”; and he took with him his two sons, Manasseh and Ephraim.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

And Jacob was told, “Look, your son Joseph is coming to you”; and Israel strengthened himself and sat up on the bed.

3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

Then Jacob said to Joseph: “God Almighty appeared to me at Luz in the land of Canaan and blessed me,

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

and said to me, ‘Behold, I will make you fruitful and multiply you, and I will make of you a multitude of people, and give this land to your descendants after you as an everlasting possession.’

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

And now your two sons, Ephraim and Manasseh, who were born to you in the land of Egypt before I came to you in Egypt, are mine; as Reuben and Simeon, they shall be mine.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.

Your offspring whom you beget after them shall be yours; they will be called by the name of their brothers in their inheritance.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

But as for me, when I came from Padan, Rachel died beside me in the land of Canaan on the way, when there was but a little distance to go to Ephrath; and I buried her there on the way to Ephrath (that is, Bethlehem).”

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

Then Israel saw Joseph’s sons, and said, “Who are these?”

9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

And Joseph said to his father, “They are my sons, whom God has given me in this place. ” And he said, “Please bring them to me, and I will bless them.”

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

Now the eyes of Israel were dim with age, so that he could not see. Then Joseph brought them near him, and he kissed them and embraced them.

11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

And Israel said to Joseph, “I had not thought to see your face; but in fact, God has also shown me your offspring!”

12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

So Joseph brought them from beside his knees, and he bowed down with his face to the earth.

13 П осле Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

And Joseph took them both, Ephraim with his right hand toward Israel’s left hand, and Manasseh with his left hand toward Israel’s right hand, and brought them near him.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

Then Israel stretched out his right hand and laid it on Ephraim’s head, who was the younger, and his left hand on Manasseh’s head, guiding his hands knowingly, for Manasseh was the firstborn.

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

And he blessed Joseph, and said: “God, before whom my fathers Abraham and Isaac walked, The God who has fed me all my life long to this day,

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

The Angel who has redeemed me from all evil, Bless the lads; Let my name be named upon them, And the name of my fathers Abraham and Isaac; And let them grow into a multitude in the midst of the earth.”

17 Н о като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

Now when Joseph saw that his father laid his right hand on the head of Ephraim, it displeased him; so he took hold of his father’s hand to remove it from Ephraim’s head to Manasseh’s head.

18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

And Joseph said to his father, “Not so, my father, for this one is the firstborn; put your right hand on his head.”

19 Н о баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

But his father refused and said, “I know, my son, I know. He also shall become a people, and he also shall be great; but truly his younger brother shall be greater than he, and his descendants shall become a multitude of nations.”

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

So he blessed them that day, saying, “By you Israel will bless, saying, ‘May God make you as Ephraim and as Manasseh!’” And thus he set Ephraim before Manasseh.

21 С лед това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

Then Israel said to Joseph, “Behold, I am dying, but God will be with you and bring you back to the land of your fathers.

22 В прочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Moreover I have given to you one portion above your brothers, which I took from the hand of the Amorite with my sword and my bow.”