1 П ак Господното слово дойде към мене и рече:

The word of the Lord came again to me, saying,

2 И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

“Now, son of man, take up a lamentation for Tyre,

3 Т и, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

and say to Tyre, ‘You who are situated at the entrance of the sea, merchant of the peoples on many coastlands, thus says the Lord God: “O Tyre, you have said, ‘I am perfect in beauty.’

4 П ределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

Your borders are in the midst of the seas. Your builders have perfected your beauty.

5 Н аправиха всичките дъски <на корабите> ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

They made all your planks of fir trees from Senir; They took a cedar from Lebanon to make you a mast.

6 Н аправиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

Of oaks from Bashan they made your oars; The company of Ashurites have inlaid your planks With ivory from the coasts of Cyprus.

7 О т висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

Fine embroidered linen from Egypt was what you spread for your sail; Blue and purple from the coasts of Elishah was what covered you.

8 Ж ителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

“Inhabitants of Sidon and Arvad were your oarsmen; Your wise men, O Tyre, were in you; They became your pilots.

9 С тарейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе <корабите ти>; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

Elders of Gebal and its wise men Were in you to caulk your seams; All the ships of the sea And their oarsmen were in you To market your merchandise.

10 П ерсийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

“Those from Persia, Lydia, and Libya Were in your army as men of war; They hung shield and helmet in you; They gave splendor to you.

11 А рвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

Men of Arvad with your army were on your walls all around, And the men of Gammad were in your towers; They hung their shields on your walls all around; They made your beauty perfect.

12 Т арсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

“Tarshish was your merchant because of your many luxury goods. They gave you silver, iron, tin, and lead for your goods.

13 Я ван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Javan, Tubal, and Meshech were your traders. They bartered human lives and vessels of bronze for your merchandise.

14 О ния от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

Those from the house of Togarmah traded for your wares with horses, steeds, and mules.

15 Д еданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

The men of Dedan were your traders; many isles were the market of your hand. They brought you ivory tusks and ebony as payment.

16 С ирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Syria was your merchant because of the abundance of goods you made. They gave you for your wares emeralds, purple, embroidery, fine linen, corals, and rubies.

17 Ю да и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

Judah and the land of Israel were your traders. They traded for your merchandise wheat of Minnith, millet, honey, oil, and balm.

18 Д амаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Damascus was your merchant because of the abundance of goods you made, because of your many luxury items, with the wine of Helbon and with white wool.

19 В едан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и <благоуханна> тръстика бяха между стоките ти.

Dan and Javan paid for your wares, traversing back and forth. Wrought iron, cassia, and cane were among your merchandise.

20 Д едан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Dedan was your merchant in saddlecloths for riding.

21 А равия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

Arabia and all the princes of Kedar were your regular merchants. They traded with you in lambs, rams, and goats.

22 Т ърговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

The merchants of Sheba and Raamah were your merchants. They traded for your wares the choicest spices, all kinds of precious stones, and gold.

23 Х аран, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

Haran, Canneh, Eden, the merchants of Sheba, Assyria, and Chilmad were your merchants.

24 Т ия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. <Тия бяха> между търговците ти.

These were your merchants in choice items—in purple clothes, in embroidered garments, in chests of multicolored apparel, in sturdy woven cords, which were in your marketplace.

25 Т арсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

“The ships of Tarshish were carriers of your merchandise. You were filled and very glorious in the midst of the seas.

26 Т воите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

Your oarsmen brought you into many waters, But the east wind broke you in the midst of the seas.

27 Б огатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха <корабите> ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

“Your riches, wares, and merchandise, Your mariners and pilots, Your caulkers and merchandisers, All your men of war who are in you, And the entire company which is in your midst, Will fall into the midst of the seas on the day of your ruin.

28 П редместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

The common-land will shake at the sound of the cry of your pilots.

29 И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

“All who handle the oar, The mariners, All the pilots of the sea Will come down from their ships and stand on the shore.

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

They will make their voice heard because of you; They will cry bitterly and cast dust on their heads; They will roll about in ashes;

31 щ е оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

They will shave themselves completely bald because of you, Gird themselves with sackcloth, And weep for you With bitterness of heart and bitter wailing.

32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

In their wailing for you They will take up a lamentation, And lament for you: ‘What city is like Tyre, Destroyed in the midst of the sea?

33 К огато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

‘When your wares went out by sea, You satisfied many people; You enriched the kings of the earth With your many luxury goods and your merchandise.

34 С ега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

But you are broken by the seas in the depths of the waters; Your merchandise and the entire company will fall in your midst.

35 В сичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

All the inhabitants of the isles will be astonished at you; Their kings will be greatly afraid, And their countenance will be troubled.

36 Т ърговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

The merchants among the peoples will hiss at you; You will become a horror, and be no more forever.’”’”