Римляни 10 ~ Romans 10

picture

1 Б ратя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>.

Brethren, my heart’s desire and prayer to God for Israel is that they may be saved.

2 З ащото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

For I bear them witness that they have a zeal for God, but not according to knowledge.

3 П онеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

For they being ignorant of God’s righteousness, and seeking to establish their own righteousness, have not submitted to the righteousness of God.

4 П онеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

For Christ is the end of the law for righteousness to everyone who believes.

5 З ащото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея.

For Moses writes about the righteousness which is of the law, “The man who does those things shall live by them.”

6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

But the righteousness of faith speaks in this way, “Do not say in your heart, ‘Who will ascend into heaven?’” (that is, to bring Christ down from above )

7 и ли: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

or, “‘Who will descend into the abyss?’” (that is, to bring Christ up from the dead).

8 Н о що казва тя? <Казва, че> "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

But what does it say? “The word is near you, in your mouth and in your heart” (that is, the word of faith which we preach):

9 З ащото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

that if you confess with your mouth the Lord Jesus and believe in your heart that God has raised Him from the dead, you will be saved.

10 З ащото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

For with the heart one believes unto righteousness, and with the mouth confession is made unto salvation.

11 З ащото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

For the Scripture says, “Whoever believes on Him will not be put to shame.”

12 П онеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

For there is no distinction between Jew and Greek, for the same Lord over all is rich to all who call upon Him.

13 З ащото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

For “whoever calls on the name of the Lord shall be saved.” Israel Rejects the Gospel

14 К ак, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

How then shall they call on Him in whom they have not believed? And how shall they believe in Him of whom they have not heard? And how shall they hear without a preacher?

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

And how shall they preach unless they are sent? As it is written: “How beautiful are the feet of those who preach the gospel of peace, Who bring glad tidings of good things!”

16 Н о не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули"?

But they have not all obeyed the gospel. For Isaiah says, “L ord, who has believed our report?”

17 И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането - от Христовото слово.

So then faith comes by hearing, and hearing by the word of God.

18 Н о казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

But I say, have they not heard? Yes indeed: “Their sound has gone out to all the earth, And their words to the ends of the world.”

19 Н о <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

But I say, did Israel not know? First Moses says: “I will provoke you to jealousy by those who are not a nation, I will move you to anger by a foolish nation.”

20 а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

But Isaiah is very bold and says: “I was found by those who did not seek Me; I was made manifest to those who did not ask for Me.”

21 а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"

But to Israel he says: “All day long I have stretched out My hands To a disobedient and contrary people.”