1 О бходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя <град>.

“Run to and fro through the streets of Jerusalem; See now and know; And seek in her open places If you can find a man, If there is anyone who executes judgment, Who seeks the truth, And I will pardon her.

2 З ащото, ако и да казват: <заклевам се в> живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

Though they say, ‘ As the Lord lives,’ Surely they swear falsely.”

3 Г осподи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

O Lord, are not Your eyes on the truth? You have stricken them, But they have not grieved; You have consumed them, But they have refused to receive correction. They have made their faces harder than rock; They have refused to return.

4 Т огава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.

Therefore I said, “Surely these are poor. They are foolish; For they do not know the way of the Lord, The judgment of their God.

5 Щ е се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

I will go to the great men and speak to them, For they have known the way of the Lord, The judgment of their God.” But these have altogether broken the yoke And burst the bonds.

6 З атова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

Therefore a lion from the forest shall slay them, A wolf of the deserts shall destroy them; A leopard will watch over their cities. Everyone who goes out from there shall be torn in pieces, Because their transgressions are many; Their backslidings have increased.

7 К ак ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

“How shall I pardon you for this? Your children have forsaken Me And sworn by those that are not gods. When I had fed them to the full, Then they committed adultery And assembled themselves by troops in the harlots’ houses.

8 З аран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

They were like well-fed lusty stallions; Every one neighed after his neighbor’s wife.

9 Н яма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

Shall I not punish them for these things? ” says the Lord. “And shall I not avenge Myself on such a nation as this?

10 К ачете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

“Go up on her walls and destroy, But do not make a complete end. Take away her branches, For they are not the Lord ’s.

11 З ащото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

For the house of Israel and the house of Judah Have dealt very treacherously with Me,” says the Lord.

12 О трекоха се от Господа, Казвайки: Не Той <ни заплашва с това>; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

They have lied about the Lord, And said, “ It is not He. Neither will evil come upon us, Nor shall we see sword or famine.

13 П ророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

And the prophets become wind, For the word is not in them. Thus shall it be done to them.”

14 З атова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

Therefore thus says the Lord God of hosts: “Because you speak this word, Behold, I will make My words in your mouth fire, And this people wood, And it shall devour them.

15 Е то, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

Behold, I will bring a nation against you from afar, O house of Israel,” says the Lord. “It is a mighty nation, It is an ancient nation, A nation whose language you do not know, Nor can you understand what they say.

16 Т улът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

Their quiver is like an open tomb; They are all mighty men.

17 Щ е изпояждат жетвата ти и хляба ти, <Които> синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

And they shall eat up your harvest and your bread, Which your sons and daughters should eat. They shall eat up your flocks and your herds; They shall eat up your vines and your fig trees; They shall destroy your fortified cities, In which you trust, with the sword.

18 Н о и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

“Nevertheless in those days,” says the Lord, “I will not make a complete end of you.

19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

And it will be when you say, ‘Why does the Lord our God do all these things to us?’ then you shall answer them, ‘Just as you have forsaken Me and served foreign gods in your land, so you shall serve aliens in a land that is not yours.’

20 И звестете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

“Declare this in the house of Jacob And proclaim it in Judah, saying,

21 Ч уйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

‘Hear this now, O foolish people, Without understanding, Who have eyes and see not, And who have ears and hear not:

22 Н е се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

Do you not fear Me?’ says the Lord. ‘Will you not tremble at My presence, Who have placed the sand as the bound of the sea, By a perpetual decree, that it cannot pass beyond it? And though its waves toss to and fro, Yet they cannot prevail; Though they roar, yet they cannot pass over it.

23 Н о тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

But this people has a defiant and rebellious heart; They have revolted and departed.

24 Н е казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

They do not say in their heart, “Let us now fear the Lord our God, Who gives rain, both the former and the latter, in its season. He reserves for us the appointed weeks of the harvest.”

25 В ашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

Your iniquities have turned these things away, And your sins have withheld good from you.

26 З ащото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

‘For among My people are found wicked men; They lie in wait as one who sets snares; They set a trap; They catch men.

27 К акто клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с <плод на> измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

As a cage is full of birds, So their houses are full of deceit. Therefore they have become great and grown rich.

28 О тлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

They have grown fat, they are sleek; Yes, they surpass the deeds of the wicked; They do not plead the cause, The cause of the fatherless; Yet they prosper, And the right of the needy they do not defend.

29 Н яма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

Shall I not punish them for these things? ’ says the Lord. ‘Shall I not avenge Myself on such a nation as this?’

30 У дивително и ужасно нещо стана в <тая> страна:

“An astonishing and horrible thing Has been committed in the land:

31 П ророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното <следствие> на това?

The prophets prophesy falsely, And the priests rule by their own power; And My people love to have it so. But what will you do in the end?