1 П ращайте агнета за княза на земята От Села {Или: Петра, т.е. скала.} в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

Send the lamb to the ruler of the land, From Sela to the wilderness, To the mount of the daughter of Zion.

2 З ащото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

For it shall be as a wandering bird thrown out of the nest; So shall be the daughters of Moab at the fords of the Arnon.

3 С ъветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

“Take counsel, execute judgment; Make your shadow like the night in the middle of the day; Hide the outcasts, Do not betray him who escapes.

4 И зпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

Let My outcasts dwell with you, O Moab; Be a shelter to them from the face of the spoiler. For the extortioner is at an end, Devastation ceases, The oppressors are consumed out of the land.

5 И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

In mercy the throne will be established; And One will sit on it in truth, in the tabernacle of David, Judging and seeking justice and hastening righteousness.”

6 Ч ухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; <Но> лъжливите му хваления са суетни.

We have heard of the pride of Moab— He is very proud— Of his haughtiness and his pride and his wrath; But his lies shall not be so.

7 З атова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

Therefore Moab shall wail for Moab; Everyone shall wail. For the foundations of Kir Hareseth you shall mourn; Surely they are stricken.

8 З ащото нивите на Есевон <и> лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир <и> се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

For the fields of Heshbon languish, And the vine of Sibmah; The lords of the nations have broken down its choice plants, Which have reached to Jazer And wandered through the wilderness. Her branches are stretched out, They are gone over the sea.

9 З атова, заедно с плача на Язир <и аз> ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

Therefore I will bewail the vine of Sibmah, With the weeping of Jazer; I will drench you with my tears, O Heshbon and Elealeh; For battle cries have fallen Over your summer fruits and your harvest.

10 О тне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята <ти> не ще има <вече> пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете <и да изстиска> виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

Gladness is taken away, And joy from the plentiful field; In the vineyards there will be no singing, Nor will there be shouting; No treaders will tread out wine in the presses; I have made their shouting cease.

11 З атова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

Therefore my heart shall resound like a harp for Moab, And my inner being for Kir Heres.

12 И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

And it shall come to pass, When it is seen that Moab is weary on the high place, That he will come to his sanctuary to pray; But he will not prevail.

13 Т ова е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

This is the word which the Lord has spoken concerning Moab since that time.

14 А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.

But now the Lord has spoken, saying, “Within three years, as the years of a hired man, the glory of Moab will be despised with all that great multitude, and the remnant will be very small and feeble.”