1 Т огава първосвещеникът рече: Така ли е това?

Then the high priest said, “Are these things so?”

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

And he said, “Brethren and fathers, listen: The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Haran,

3 " Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

and said to him, ‘Get out of your country and from your relatives, and come to a land that I will show you.’

4 Т огава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

Then he came out of the land of the Chaldeans and dwelt in Haran. And from there, when his father was dead, He moved him to this land in which you now dwell.

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

And God gave him no inheritance in it, not even enough to set his foot on. But even when Abraham had no child, He promised to give it to him for a possession, and to his descendants after him.

6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

But God spoke in this way: that his descendants would dwell in a foreign land, and that they would bring them into bondage and oppress them four hundred years.

7 Н о Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

‘And the nation to whom they will be in bondage I will judge,’ said God, ‘and after that they shall come out and serve Me in this place.’

8 И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

Then He gave him the covenant of circumcision; and so Abraham begot Isaac and circumcised him on the eighth day; and Isaac begot Jacob, and Jacob begot the twelve patriarchs. The Patriarchs in Egypt

9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

“And the patriarchs, becoming envious, sold Joseph into Egypt. But God was with him

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

and delivered him out of all his troubles, and gave him favor and wisdom in the presence of Pharaoh, king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

Now a famine and great trouble came over all the land of Egypt and Canaan, and our fathers found no sustenance.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers first.

13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

And the second time Joseph was made known to his brothers, and Joseph’s family became known to the Pharaoh.

14 И осиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

Then Joseph sent and called his father Jacob and all his relatives to him, seventy-five people.

15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

So Jacob went down to Egypt; and he died, he and our fathers.

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

And they were carried back to Shechem and laid in the tomb that Abraham bought for a sum of money from the sons of Hamor, the father of Shechem. God Delivers Israel by Moses

17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

“But when the time of the promise drew near which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt

18 д окле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

till another king arose who did not know Joseph.

19 Т ой с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

This man dealt treacherously with our people, and oppressed our forefathers, making them expose their babies, so that they might not live.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

At this time Moses was born, and was well pleasing to God; and he was brought up in his father’s house for three months.

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

But when he was set out, Pharaoh’s daughter took him away and brought him up as her own son.

22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

And Moses was learned in all the wisdom of the Egyptians, and was mighty in words and deeds.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

“Now when he was forty years old, it came into his heart to visit his brethren, the children of Israel.

24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

And seeing one of them suffer wrong, he defended and avenged him who was oppressed, and struck down the Egyptian.

25 м ислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

For he supposed that his brethren would have understood that God would deliver them by his hand, but they did not understand.

26 Н а следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

And the next day he appeared to two of them as they were fighting, and tried to reconcile them, saying, ‘Men, you are brethren; why do you wrong one another?’

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

But he who did his neighbor wrong pushed him away, saying, ‘Who made you a ruler and a judge over us?

28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

Do you want to kill me as you did the Egyptian yesterday?’

29 П оради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

Then, at this saying, Moses fled and became a dweller in the land of Midian, where he had two sons.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

“And when forty years had passed, an Angel of the Lord appeared to him in a flame of fire in a bush, in the wilderness of Mount Sinai.

31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

When Moses saw it, he marveled at the sight; and as he drew near to observe, the voice of the Lord came to him,

32 " Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

saying, ‘I am the God of your fathers—the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.’ And Moses trembled and dared not look.

33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

‘Then the L ord said to him, “Take your sandals off your feet, for the place where you stand is holy ground.

34 В идях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

I have surely seen the oppression of My people who are in Egypt; I have heard their groaning and have come down to deliver them. And now come, I will send you to Egypt.”’

35 Т ози Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

“This Moses whom they rejected, saying, ‘Who made you a ruler and a judge?’ is the one God sent to be a ruler and a deliverer by the hand of the Angel who appeared to him in the bush.

36 Т ой ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

He brought them out, after he had shown wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red Sea, and in the wilderness forty years. Israel Rebels Against God

37 Т ова е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

“This is that Moses who said to the children of Israel, ‘The L ord your God will raise up for you a Prophet like me from your brethren. Him you shall hear.’

38 Т ова е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

“This is he who was in the congregation in the wilderness with the Angel who spoke to him on Mount Sinai, and with our fathers, the one who received the living oracles to give to us,

39 к огото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

whom our fathers would not obey, but rejected. And in their hearts they turned back to Egypt,

40 к азвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

saying to Aaron, ‘Make us gods to go before us; as for this Moses who brought us out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.’

41 И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

And they made a calf in those days, offered sacrifices to the idol, and rejoiced in the works of their own hands.

42 З атова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

Then God turned and gave them up to worship the host of heaven, as it is written in the book of the Prophets: ‘Did you offer Me slaughtered animals and sacrifices during forty years in the wilderness, O house of Israel?

43 & lt;Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

You also took up the tabernacle of Moloch, And the star of your god Remphan, Images which you made to worship; And I will carry you away beyond Babylon.’ God’s True Tabernacle

44 С кинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

“Our fathers had the tabernacle of witness in the wilderness, as He appointed, instructing Moses to make it according to the pattern that he had seen,

45 к оято нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

which our fathers, having received it in turn, also brought with Joshua into the land possessed by the Gentiles, whom God drove out before the face of our fathers until the days of David,

46 к ойто придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

who found favor before God and asked to find a dwelling for the God of Jacob.

47 А Соломон му построи дом.

But Solomon built Him a house.

48 Н о Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

“However, the Most High does not dwell in temples made with hands, as the prophet says:

49 " Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

‘Heaven is My throne, And earth is My footstool. What house will you build for Me? says the L ord, Or what is the place of My rest?

50 Н е направи ли Моята ръка всичко това?"

Has My hand not made all these things?’ Israel Resists the Holy Spirit

51 К оравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

“ You stiff-necked and uncircumcised in heart and ears! You always resist the Holy Spirit; as your fathers did, so do you.

52 К ого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

Which of the prophets did your fathers not persecute? And they killed those who foretold the coming of the Just One, of whom you now have become the betrayers and murderers,

53 в ие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

who have received the law by the direction of angels and have not kept it. ” Stephen the Martyr

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

When they heard these things they were cut to the heart, and they gnashed at him with their teeth.

55 А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

But he, being full of the Holy Spirit, gazed into heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God,

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

and said, “Look! I see the heavens opened and the Son of Man standing at the right hand of God!”

57 Н о те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

Then they cried out with a loud voice, stopped their ears, and ran at him with one accord;

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

and they cast him out of the city and stoned him. And the witnesses laid down their clothes at the feet of a young man named Saul.

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

And they stoned Stephen as he was calling on God and saying, “Lord Jesus, receive my spirit.”

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

Then he knelt down and cried out with a loud voice, “Lord, do not charge them with this sin.” And when he had said this, he fell asleep.