1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

“ Since times are not hidden from the Almighty, Why do those who know Him see not His days?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

“ Some remove landmarks; They seize flocks violently and feed on them;

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

They drive away the donkey of the fatherless; They take the widow’s ox as a pledge.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

They push the needy off the road; All the poor of the land are forced to hide.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

Indeed, like wild donkeys in the desert, They go out to their work, searching for food. The wilderness yields food for them and for their children.

6 Ж ънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

They gather their fodder in the field And glean in the vineyard of the wicked.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

They spend the night naked, without clothing, And have no covering in the cold.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

They are wet with the showers of the mountains, And huddle around the rock for want of shelter.

9 & lt;Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

“ Some snatch the fatherless from the breast, And take a pledge from the poor.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

They cause the poor to go naked, without clothing; And they take away the sheaves from the hungry.

11 И зстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

They press out oil within their walls, And tread winepresses, yet suffer thirst.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

The dying groan in the city, And the souls of the wounded cry out; Yet God does not charge them with wrong.

13 & lt;Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

“There are those who rebel against the light; They do not know its ways Nor abide in its paths.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

The murderer rises with the light; He kills the poor and needy; And in the night he is like a thief.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

The eye of the adulterer waits for the twilight, Saying, ‘No eye will see me’; And he disguises his face.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

In the dark they break into houses Which they marked for themselves in the daytime; They do not know the light.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

For the morning is the same to them as the shadow of death; If someone recognizes them, They are in the terrors of the shadow of death.

18 Б ърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

“They should be swift on the face of the waters, Their portion should be cursed in the earth, So that no one would turn into the way of their vineyards.

19 & lt;Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

As drought and heat consume the snow waters, So the grave consumes those who have sinned.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

The womb should forget him, The worm should feed sweetly on him; He should be remembered no more, And wickedness should be broken like a tree.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

For he preys on the barren who do not bear, And does no good for the widow.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

“But God draws the mighty away with His power; He rises up, but no man is sure of life.

23 & lt;Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

He gives them security, and they rely on it; Yet His eyes are on their ways.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

They are exalted for a little while, Then they are gone. They are brought low; They are taken out of the way like all others; They dry out like the heads of grain.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

“Now if it is not so, who will prove me a liar, And make my speech worth nothing?”