1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

After these things Jesus went over the Sea of Galilee, which is the Sea of Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

Then a great multitude followed Him, because they saw His signs which He performed on those who were diseased.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

And Jesus went up on the mountain, and there He sat with His disciples.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Now the Passover, a feast of the Jews, was near.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Then Jesus lifted up His eyes, and seeing a great multitude coming toward Him, He said to Philip, “Where shall we buy bread, that these may eat?”

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

But this He said to test him, for He Himself knew what He would do.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered Him, “Two hundred denarii worth of bread is not sufficient for them, that every one of them may have a little.”

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

One of His disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to Him,

9 Т ук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

“There is a lad here who has five barley loaves and two small fish, but what are they among so many?”

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Then Jesus said, “Make the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

And Jesus took the loaves, and when He had given thanks He distributed them to the disciples, and the disciples to those sitting down; and likewise of the fish, as much as they wanted.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

So when they were filled, He said to His disciples, “Gather up the fragments that remain, so that nothing is lost.”

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Therefore they gathered them up, and filled twelve baskets with the fragments of the five barley loaves which were left over by those who had eaten.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Then those men, when they had seen the sign that Jesus did, said, “This is truly the Prophet who is to come into the world.” Jesus Walks on the Sea

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Therefore when Jesus perceived that they were about to come and take Him by force to make Him king, He departed again to the mountain by Himself alone.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Now when evening came, His disciples went down to the sea,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

got into the boat, and went over the sea toward Capernaum. And it was already dark, and Jesus had not come to them.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

Then the sea arose because a great wind was blowing.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

So when they had rowed about three or four miles, they saw Jesus walking on the sea and drawing near the boat; and they were afraid.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

But He said to them, “It is I; do not be afraid.”

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Then they willingly received Him into the boat, and immediately the boat was at the land where they were going. The Bread from Heaven

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

On the following day, when the people who were standing on the other side of the sea saw that there was no other boat there, except that one which His disciples had entered, and that Jesus had not entered the boat with His disciples, but His disciples had gone away alone—

23 ( обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

however, other boats came from Tiberias, near the place where they ate bread after the Lord had given thanks—

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

when the people therefore saw that Jesus was not there, nor His disciples, they also got into boats and came to Capernaum, seeking Jesus.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

And when they found Him on the other side of the sea, they said to Him, “Rabbi, when did You come here?”

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them and said, “Most assuredly, I say to you, you seek Me, not because you saw the signs, but because you ate of the loaves and were filled.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Do not labor for the food which perishes, but for the food which endures to everlasting life, which the Son of Man will give you, because God the Father has set His seal on Him.”

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Then they said to Him, “What shall we do, that we may work the works of God?”

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered and said to them, “This is the work of God, that you believe in Him whom He sent.”

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Therefore they said to Him, “What sign will You perform then, that we may see it and believe You? What work will You do?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

Our fathers ate the manna in the desert; as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’ ”

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Then Jesus said to them, “Most assuredly, I say to you, Moses did not give you the bread from heaven, but My Father gives you the true bread from heaven.

33 З ащото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

For the bread of God is He who comes down from heaven and gives life to the world.”

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Then they said to Him, “Lord, give us this bread always.”

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

And Jesus said to them, “I am the bread of life. He who comes to Me shall never hunger, and he who believes in Me shall never thirst.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

But I said to you that you have seen Me and yet do not believe.

37 В сичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

All that the Father gives Me will come to Me, and the one who comes to Me I will by no means cast out.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

For I have come down from heaven, not to do My own will, but the will of Him who sent Me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

This is the will of the Father who sent Me, that of all He has given Me I should lose nothing, but should raise it up at the last day.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

And this is the will of Him who sent Me, that everyone who sees the Son and believes in Him may have everlasting life; and I will raise him up at the last day.” Rejected by His Own

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

The Jews then complained about Him, because He said, “I am the bread which came down from heaven.”

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

And they said, “Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How is it then that He says, ‘I have come down from heaven’ ?”

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesus therefore answered and said to them, “Do not murmur among yourselves.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

No one can come to Me unless the Father who sent Me draws him; and I will raise him up at the last day.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

It is written in the prophets, ‘And they shall all be taught by God.’ Therefore everyone who has heard and learned from the Father comes to Me.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Not that anyone has seen the Father, except He who is from God; He has seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

Most assuredly, I say to you, he who believes in Me has everlasting life.

48 А з съм хлябът на живота.

I am the bread of life.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

Your fathers ate the manna in the wilderness, and are dead.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

This is the bread which comes down from heaven, that one may eat of it and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

I am the living bread which came down from heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever; and the bread that I shall give is My flesh, which I shall give for the life of the world.”

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

The Jews therefore quarreled among themselves, saying, “How can this Man give us His flesh to eat?”

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Then Jesus said to them, “Most assuredly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood, you have no life in you.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Whoever eats My flesh and drinks My blood has eternal life, and I will raise him up at the last day.

55 З ащото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

For My flesh is food indeed, and My blood is drink indeed.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

He who eats My flesh and drinks My blood abides in Me, and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

As the living Father sent Me, and I live because of the Father, so he who feeds on Me will live because of Me.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

This is the bread which came down from heaven—not as your fathers ate the manna, and are dead. He who eats this bread will live forever.”

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

These things He said in the synagogue as He taught in Capernaum. Many Disciples Turn Away

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Therefore many of His disciples, when they heard this, said, “This is a hard saying; who can understand it?”

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

When Jesus knew in Himself that His disciples complained about this, He said to them, “Does this offend you?

62 Т огава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

What then if you should see the Son of Man ascend where He was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

It is the Spirit who gives life; the flesh profits nothing. The words that I speak to you are spirit, and they are life.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

But there are some of you who do not believe.” For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who would betray Him.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

And He said, “Therefore I have said to you that no one can come to Me unless it has been granted to him by My Father.”

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

From that time many of His disciples went back and walked with Him no more.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Then Jesus said to the twelve, “Do you also want to go away?”

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

But Simon Peter answered Him, “Lord, to whom shall we go? You have the words of eternal life.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

Also we have come to believe and know that You are the Christ, the Son of the living God.”

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Jesus answered them, “Did I not choose you, the twelve, and one of you is a devil?”

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

He spoke of Judas Iscariot, the son of Simon, for it was he who would betray Him, being one of the twelve.