1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

Después de esto, Jesús se dirigió al otro lado del lago de Galilea, el lago de Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

Y una gran multitud lo seguía, porque veía las señales que hacía en los enfermos.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Entonces Jesús subió a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Ya estaba cerca la pascua, la fiesta de los judíos.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Cuando Jesús alzó la vista y vio que una gran multitud se acercaba a él, le dijo a Felipe: «¿Dónde compraremos pan, para que éstos coman?»

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Pero decía esto para ponerlo a prueba, pues él ya sabía lo que estaba por hacer.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Felipe le respondió: «Ni doscientos denarios de pan bastarían para que cada uno de ellos recibiera un poco.»

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Andrés, que era hermano de Simón Pedro y uno de sus discípulos, le dijo:

9 Т ук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

«Aquí está un niño, que tiene cinco panes de cebada y dos pescados pequeños; pero ¿qué es esto para tanta gente?»

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Entonces Jesús dijo: «Hagan que la gente se recueste.» Había mucha hierba en aquel lugar, y se recostaron como cinco mil hombres.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

Jesús tomó aquellos panes, y luego de dar gracias los repartió entre los discípulos, y los discípulos entre los que estaban recostados. Esto mismo hizo con los pescados, y les dio cuanto querían.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

Cuando quedaron saciados, les dijo a sus discípulos: «Recojan los pedazos que sobraron, para que no se pierda nada.»

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Entonces ellos los recogieron, y con los pedazos que sobraron de los cinco panes de cebada a los que habían comido, llenaron doce cestas.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Al ver aquellos hombres la señal que Jesús había hecho, dijeron: «Verdaderamente, éste es el profeta que había de venir al mundo.»

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Cuando Jesús se dio cuenta de que iban a venir para apoderarse de él y hacerlo rey, volvió a retirarse al monte él solo. Jesús camina sobre el agua

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Al anochecer sus discípulos bajaron al lago,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

y en una barca comenzaron a cruzar el lago hacia Cafarnaún. Ya estaba oscuro, y Jesús no había venido a reunirse con ellos.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

Y el lago se agitaba con un gran viento que soplaba.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Habrían remado unos veinticinco o treinta estadios, cuando vieron a Jesús caminar sobre el lago y acercarse a la barca. Y tuvieron miedo.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

Pero él les dijo: «Yo soy; no teman.»

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Entonces ellos gustosamente lo recibieron en la barca, y ésta llegó enseguida a la tierra adonde iban. La gente busca a Jesús

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

Al día siguiente, la gente que estaba al otro lado del lago vio que allí no había habido más que una sola barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que éstos se habían ido solos.

23 ( обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

Pero otras barcas habían arribado de Tiberias, cerca del lugar donde habían comido el pan después de haber dado gracias el Señor.

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

Cuando la gente vio que ni Jesús ni sus discípulos estaban allí, entraron en las barcas y fueron a Cafarnaún, para buscar a Jesús. Jesús, el pan de vida

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

Cuando lo hallaron al otro lado del lago, le dijeron: «Rabí, ¿cuándo llegaste acá?»

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesús les respondió: «De cierto, de cierto les digo que ustedes no me buscan por haber visto señales, sino porque comieron el pan y quedaron satisfechos.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Trabajen, pero no por la comida que perece, sino por la comida que permanece para vida eterna, la cual el Hijo del Hombre les dará; porque a éste señaló Dios el Padre.»

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Entonces le dijeron: «¿Y qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?»

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesús les respondió: «Ésta es la obra de Dios: que crean en aquel que él ha enviado.»

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Le dijeron entonces: «Pero ¿qué señal haces tú, para que veamos y te creamos? ¿Qué es lo que haces?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

Nuestros padres comieron el maná en el desierto, tal y como está escrito: “Pan del cielo les dio a comer.”»

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Y Jesús les dijo: «De cierto, de cierto les digo, que no fue Moisés quien les dio el pan del cielo, sino que es mi Padre quien les da el verdadero pan del cielo.

33 З ащото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

Y el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.»

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Le dijeron: «Señor, danos siempre este pan.»

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Jesús les dijo: «Yo soy el pan de vida. El que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Pero yo les he dicho que, aunque me han visto, no creen.

37 В сичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

Todo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no lo echo fuera.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Porque no he descendido del cielo para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

Y ésta es la voluntad del que me envió: Que de todo lo que él me dio, yo no pierda nada, sino que lo resucite en el día final.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Y ésta es la voluntad de mi Padre: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo lo resucitaré en el día final.»

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Los judíos murmuraban acerca de él, porque había dicho: «Yo soy el pan que descendió del cielo.»

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

Y decían: «¿Acaso no es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? Entonces ¿cómo puede decir: “Del cielo he descendido”?»

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesús les respondió: «No estén murmurando entre ustedes.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Ninguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no lo trae. Y yo lo resucitaré en el día final.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

En los profetas está escrito: “Y todos serán enseñados por Dios.” Así que, todo aquel que ha oído al Padre, y ha aprendido de él, viene a mí.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

No es que alguno haya visto al Padre, sino el que vino de Dios; éste sí ha visto al Padre.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

De cierto, de cierto les digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

Yo soy el pan de vida.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

Los padres de ustedes comieron el maná en el desierto, y murieron.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Éste es el pan que desciende del cielo, para que el que coma de él, no muera.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

Yo soy el pan vivo que descendió del cielo. Si alguno come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual daré por la vida del mundo.»

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Los judíos discutían entre sí, y decían: «¿Y cómo puede éste darnos a comer su carne?»

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Jesús les dijo: «De cierto, de cierto les digo: Si no comen la carne del Hijo del Hombre, y beben su sangre, no tienen vida en ustedes.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

El que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo lo resucitaré en el día final.

55 З ащото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

Porque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

El que come mi carne y bebe mi sangre, permanece en mí, y yo en él.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Así como el Padre viviente me envió, y yo vivo por el Padre, así también el que me come también vivirá por mí.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

Éste es el pan que descendió del cielo. No es como el pan que comieron los padres de ustedes, y murieron; el que come de este pan, vivirá eternamente.»

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Jesús dijo estas cosas en la sinagoga, cuando enseñaba en Cafarnaún. Palabras de vida eterna

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Al oír esto, muchos de sus discípulos dijeron: «Dura es esta palabra; ¿quién puede escucharla?»

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

Jesús, al darse cuenta de que sus discípulos murmuraban acerca de esto, les dijo: «¿Esto les resulta escandaloso?

62 Т огава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

¿Pues qué pasaría si vieran al Hijo del Hombre ascender adonde antes estaba?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

El espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha. Las palabras que yo les he hablado son espíritu y son vida.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

Pero hay algunos de ustedes que no creen.» Y es que Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién lo entregaría,

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

así que dijo: «Por eso les he dicho que ninguno puede venir a mí, si el Padre no se lo concede.»

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

A partir de entonces muchos de sus discípulos dejaron de seguirlo, y ya no andaban con él.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Entonces, Jesús dijo a los doce: «¿También ustedes quieren irse?»

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

Simón Pedro le respondió: «Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

Y nosotros hemos creído, y sabemos, que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios viviente.»

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Jesús les respondió: «¿Y acaso no los he escogido yo a ustedes doce, y uno de ustedes es un diablo?»

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Y se refería Jesús a Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era uno de los doce, y era el que lo iba a entregar.