1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

Escuchen esto, pueblos todos; escuchen esto, habitantes del mundo entero;

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

lo mismo los nobles que los plebeyos, lo mismo los pobres que los ricos.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

De mis labios brotará sabiduría; de mi corazón, sagaces reflexiones.

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Inclinaré mi oído a los proverbios y al son del arpa explicaré su sentido.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

¿Por qué habré de temer en los días aciagos, cuando la maldad de mis opresores me rodea,

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

cuando los que confían en sus riquezas se jactan de sus muchas posesiones?

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

¡Ninguno de ellos puede salvar a su hermano, ni dar nada a Dios a cambio de su vida!

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

El rescate de una vida tiene un alto precio, y ningún dinero será jamás suficiente

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

para que siga con vida para siempre y nunca llegue a experimentar la muerte.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Es evidente que hasta los sabios mueren; que los necios e insensatos perecen por igual, y que a otros les dejan sus riquezas.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Algunos piensan que sus casas serán eternas, y que las habitarán por todas las generaciones, y hasta dan su nombre a las tierras que poseen.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Aunque ricos, los mortales no permanecen; lo mismo que las bestias, un día perecen.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Este camino suyo es una locura, pero sus hijos se complacen en sus dichos,

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

mientras la muerte los lleva al sepulcro como un pastor que guía a sus rebaños; será el sepulcro su última morada. Allí desaparecerá su buen semblante, y un día los hombres justos serán sus amos.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Pero a mí, Dios me rescatará; ¡Dios me librará del poder del sepulcro!

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Tú, no te preocupes cuando veas que otros se hacen ricos y agrandan sus casas,

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

pues nada se llevarán cuando mueran; sus riquezas no se las llevarán al sepulcro.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

Aunque se sientan felices mientras vivan, y la gente los alabe cuando prosperen,

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

un día irán a reunirse con sus antepasados y nunca más volverán a ver la luz.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Aunque ricos, los mortales no entienden; lo mismo que las bestias, un día perecen.