1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

Jesús reunió a sus doce discípulos y, después de darles poder y autoridad para expulsar a todos los demonios, y para sanar enfermedades,

2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

los envió a predicar el reino de Dios y a sanar a los enfermos.

3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

Les dijo: «No lleven nada para el camino. Ni bastón, ni mochila, ni pan, ni dinero, ni dos túnicas.

4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>.

En cualquier casa donde entren, quédense allí hasta que salgan.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

Si en alguna ciudad no los reciben bien, salgan de allí y sacúdanse el polvo de los pies, como un testimonio contra ellos.»

6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

Los discípulos salieron y fueron por todas las aldeas, y por todas partes anunciaban las buenas noticias y sanaban enfermos. Muerte de Juan el Bautista

7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

Herodes el tetrarca se enteró de todo lo que hacía Jesús, y estaba perplejo, pues algunos decían que Juan había resucitado de los muertos;

8 д руги пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

otros decían que Elías se había aparecido; y aún otros, que alguno de los antiguos profetas había resucitado.

9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Pero Herodes dijo: «¡Yo mandé decapitar a Juan! Entonces, ¿quién es éste, de quien oigo decir tales cosas?» Y trataba de verlo. Alimentación de los cinco mil

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме до един град наречен Витсаида.

Cuando los apóstoles regresaron, le contaron a Jesús todo lo que habían hecho. Entonces él los llevó a un lugar apartado de la ciudad llamada Betsaida.

11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

Pero la gente lo supo y lo siguió, y él los recibió y les hablaba del reino de Dios, y sanaba a los que necesitaban ser sanados.

12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

Cuando el día comenzó a declinar, los discípulos se acercaron a Jesús y le dijeron: «Despide a la gente, para que vayan a las aldeas y campos vecinos, y busquen comida y alojamiento, porque aquí no hay nada.»

13 Н о Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

Jesús les dijo: «Denles ustedes de comer.» Pero ellos respondieron: «No tenemos más que cinco panes y dos pescados, a no ser que vayamos a comprar alimentos para toda esta multitud.»

14 ( Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

Allí había como cinco mil personas. Y Jesús dijo a sus discípulos: «Hagan que la gente se siente en grupos de cincuenta personas.»

15 Т е сториха така и накараха всички да насядат.

Los discípulos lo hicieron así, y todos se sentaron.

16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

Jesús tomó entonces los cinco panes y los dos pescados y, levantando los ojos al cielo, los bendijo, los partió, y se los dio a sus discípulos para que ellos los repartieran entre la gente.

17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

Y todos comieron y quedaron satisfechos; y de lo que sobró recogieron doce cestas. La confesión de Pedro

18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

Un día, mientras Jesús se apartó para orar, les preguntó a los discípulos que estaban con él: «¿Quién dice la gente que soy yo?»

19 А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

Ellos respondieron: «Unos dicen que eres Juan el Bautista; otros, que Elías; y otros más, que eres alguno de los antiguos profetas que ha resucitado. »

20 Т огава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

Entonces les preguntó: «¿Y ustedes, quién dicen que soy?» Y Pedro le respondió: «Tú eres el Cristo de Dios.» Jesús anuncia su muerte

21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

Jesús les mandó que de ninguna manera se lo dijeran a nadie.

22 Ч овешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

También les dijo: «Es necesario que el Hijo del Hombre padezca muchas cosas, que sea desechado por los ancianos, por los principales sacerdotes y por los escribas, y que muera y resucite al tercer día.»

23 К аза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Y a todos les decía: «Si alguno quiere seguirme, niéguese a sí mismo, tome su cruz cada día, y sígame.

24 З ащото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Porque todo el que quiera salvar su vida, la perderá, y todo el que pierda su vida por causa de mí, la salvará.

25 П онеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

Porque ¿de qué le sirve a uno ganarse todo el mundo, si se destruye o se pierde a sí mismo?

26 З ащото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели.

Porque si alguno se avergüenza de mí y de mis palabras, el Hijo del Hombre se avergonzará de él cuando venga en su gloria, y en la gloria del Padre y de los santos ángeles.

27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

Pero en verdad les digo, que algunos de los que están aquí no morirán hasta que vean el reino de Dios.» La transfiguración

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

Como ocho días después de que Jesús dijo esto, subió al monte a orar, y se llevó con él a Pedro, Juan y Jacobo.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво.

Y mientras oraba, cambió la apariencia de su rostro, y su vestido se hizo blanco y resplandeciente.

30 И , ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

Aparecieron entonces dos hombres, y conversaban con él. Eran Moisés y Elías,

31 к оито се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

que rodeados de gloria hablaban de la partida de Jesús, la cual se iba a cumplir en Jerusalén.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

Pedro y los que estaban con él tenían mucho sueño pero, como se quedaron despiertos, vieron la gloria de Jesús y a los dos hombres que estaban con él.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

Mientras éstos se alejaban de Jesús, Pedro dijo: «Maestro, ¡qué bueno es para nosotros estar aquí! Vamos a hacer tres cobertizos; uno para ti, otro para Moisés, y otro para Elías.» Pero no sabía lo que decía.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

Y mientras decía esto, una nube los cubrió, y tuvieron miedo de entrar en la nube.

35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

Entonces, desde la nube se oyó una voz que decía: «Éste es mi Hijo amado. ¡Escúchenlo!»

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

Cuando la voz cesó, Jesús se encontraba solo. Pero ellos mantuvieron esto en secreto y, durante aquellos días, no le dijeron a nadie lo que habían visto. Jesús sana a un muchacho endemoniado

37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

Al día siguiente, cuando bajaron del monte, una gran multitud les salió al encuentro,

38 И , ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

y con fuerte voz un hombre de la multitud le dijo: «Maestro, te ruego que veas a mi hijo. ¡Es el único hijo que tengo!

39 И , ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

Sucede que un espíritu se apodera de él, y de repente lo sacude con violencia, y lo hace gritar y echar espuma por la boca. Cuando lo atormenta, a duras penas lo deja tranquilo.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

Yo les pedí a tus discípulos que expulsaran al espíritu, pero no pudieron.»

41 И сус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

Jesús dijo entonces: «¡Ay, gente incrédula y perversa! ¿Hasta cuándo tendré que estar con ustedes y soportarlos? ¡Trae acá a tu hijo!»

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

Mientras el muchacho se acercaba, el demonio lo derribó y lo sacudió con violencia, pero Jesús reprendió al espíritu impuro, sanó al muchacho, y se lo entregó a su padre.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

Y todos se admiraban de la grandeza de Dios. Jesús anuncia otra vez su muerte Entre el asombro que causaba todo lo que Jesús hacía, dijo él a sus discípulos:

44 В ложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

«Pongan mucha atención a estas palabras: El Hijo del Hombre será entregado a los poderes de este mundo.»

45 Н о те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

Pero ellos no las entendieron, pues les estaban veladas para que no las entendieran, y tenían miedo de preguntarle qué querían decir. ¿Quién es el mayor?

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

En cierta ocasión, los discípulos comenzaron a discutir acerca de quién de ellos era el más importante.

47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

Cuando Jesús se dio cuenta de lo que estaban pensando, tomó a un niño y, poniéndolo junto a él,

48 К ойто приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

les dijo: «Cualquiera que reciba a un niño así en mi nombre, me recibe a mí; y cualquiera que me recibe a mí, recibe al que me envió. Porque el más insignificante entre todos ustedes, es el más grande de ustedes.» El que no está contra nosotros, está a favor de nosotros

49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

Entonces Juan le dijo: «Maestro, hemos visto a uno que expulsaba demonios en tu nombre, pero se lo prohibimos, porque no anda con nosotros.»

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

Jesús le dijo: «No se lo prohíban, porque el que no está contra nosotros, está a favor de nosotros.» Jesús reprende a Jacobo y a Juan

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

Se acercaba el tiempo en que Jesús había de ser recibido arriba, así que resolvió con firmeza dirigirse a Jerusalén.

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

Envió mensajeros delante de él, y ellos se fueron y entraron en una aldea samaritana para prepararle todo;

53 Н о не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.

pero los de allí no lo recibieron porque se dieron cuenta de que su intención era ir a Jerusalén.

54 К ато видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби ?

Al ver esto, sus discípulos Jacobo y Juan dijeron: «Señor, ¿quieres que mandemos que caiga fuego del cielo, como hizo Elías, para que los destruya?»

55 А Той се обърна и ги смъмра;.

Pero Jesús se volvió y los reprendió. [Y les dijo: «Ustedes no saben de qué espíritu son.

56 И отидоха в друго село.

Porque el Hijo del Hombre no ha venido a quitarle la vida a nadie, sino a salvársela.»] Y se fueron a otra aldea. Los que querían seguir a Jesús

57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

Mientras seguían su camino, alguien le dijo: «Señor, yo te seguiré adondequiera que vayas.»

58 И сус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

Jesús le dijo: «Las zorras tienen guaridas, y las aves de los cielos tienen nidos, pero el Hijo del Hombre no tiene dónde recostar su cabeza.»

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

Y a otro le dijo: «Sígueme.» Aquél le respondió: «Señor, permíteme ir primero a enterrar a mi padre.»

60 Н о Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

Pero Jesús le dijo: «Deja que los muertos entierren a sus muertos. Tú, ve y anuncia el reino de Dios.»

61 Р ече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

Otro también le dijo: «Señor, yo te seguiré; pero antes déjame despedirme de los que están en mi casa.»

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Jesús le dijo: «Nadie que mire hacia atrás, después de poner la mano en el arado, es apto para el reino de Dios.»