1 Я ков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

Yo, Santiago, siervo de Dios y del Señor Jesucristo, saludo a las doce tribus que están en la dispersión. La sabiduría que viene de Dios

2 С читайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

Hermanos míos, considérense muy dichosos cuando estén pasando por diversas pruebas.

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Bien saben que, cuando su fe es puesta a prueba, produce paciencia.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Pero procuren que la paciencia complete su obra, para que sean perfectos y cabales, sin que les falta nada.

5 Н о ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

Si alguno de ustedes requiere de sabiduría, pídasela a Dios, y él se la dará, pues Dios se la da a todos en abundancia y sin hacer ningún reproche.

6 Н о да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Pero tiene que pedir con fe y sin dudar nada, porque el que duda es como las olas del mar, que el viento agita y lleva de un lado a otro.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Quien sea así, no piense que recibirá del Señor cosa alguna,

8 п онеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

pues quienes titubean son inconstantes en todo lo que hacen.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

El hermano pobre debe sentirse orgulloso cuando sea exaltado;

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

el rico debe sentirse igual cuando sea humillado, porque las riquezas pasan como las flores del campo:

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

en cuanto sale el sol, quemándolo todo con su calor, la hierba se marchita y su flor se cae, con lo que su hermosa apariencia se desvanece. Así también se desvanecerá el rico en todas sus empresas. Enfrentando las pruebas

12 Б лажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

Dichoso el que hace frente a la tentación; porque, pasada la prueba, se hace acreedor a la corona de vida, la cual Dios ha prometido dar a quienes lo aman.

13 Н икой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

Cuando alguien sea tentado, no diga que ha sido tentado por Dios, porque Dios no tienta a nadie, ni tampoco el mal puede tentar a Dios.

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Al contrario, cada uno es tentado cuando se deja llevar y seducir por sus propios malos deseos.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

El fruto de estos malos deseos, una vez concebidos, es el pecado; y el fruto del pecado, una vez cometido, es la muerte.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя;

Queridos hermanos míos, no se equivoquen.

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

Toda buena dádiva y todo don perfecto descienden de lo alto, del Padre de las luces, en quien no hay cambio ni sombra de variación.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Él, por su propia voluntad, nos hizo nacer por medio de la palabra de verdad, para que seamos los primeros frutos de su creación. Poniendo en práctica la palabra

19 В ие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Por eso, amados hermanos míos, todos ustedes deben estar dispuestos a oír, pero ser lentos para hablar y para enojarse,

20 з ащото човешкият гняв не върши Божията правда.

porque quien se enoja no promueve la justicia de Dios.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

Así que despójense de toda impureza y de tanta maldad, y reciban con mansedumbre la palabra sembrada, que tiene el poder de salvarlos.

22 Б ивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

Pero pongan en práctica la palabra, y no se limiten sólo a oírla, pues se estarán engañando ustedes mismos.

23 З ащото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

El que oye la palabra pero no la pone en práctica es como el que se mira a sí mismo en un espejo:

24 п онеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

se ve a sí mismo, pero en cuanto se va, se olvida de cómo es.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

En cambio, el que fija la mirada en la ley perfecta, que es la ley de la libertad, y no se aparta de ella ni se contenta sólo con oírla y olvidarla, sino que la practica, será dichoso en todo lo que haga.

26 А ко някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Si alguno de ustedes cree ser religioso, pero no refrena su lengua, se engaña a sí mismo y su religión no vale nada.

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.

Delante de Dios, la religión pura y sin mancha consiste en ayudar a los huérfanos y a las viudas en sus aflicciones, y en mantenerse limpio de la maldad de este mundo.