1 Т огава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Entonces Agripa le dijo a Pablo: «Puedes hablar en tu defensa.» Pablo hizo un ademán con la mano, e inició su defensa:

2 Ч естит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

«Rey Agripa, con mucho gusto presentaré ante ti mi defensa de las acusaciones que me hacen los judíos,

3 а , най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

especialmente porque tú conoces las costumbres y las cuestiones que se debaten entre los judíos. Yo te ruego que me escuches con paciencia. Vida anterior de Pablo

4 К акъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

»Todos los judíos saben cómo he vivido desde mi niñez y juventud, lo mismo en Jerusalén que entre mi pueblo.

5 З ащото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

Ellos saben también, y lo pueden atestiguar, que desde el principio he vivido según las normas de los fariseos, que es el grupo más riguroso de nuestra religión.

6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

¡Y ahora me juzgan por mi esperanza en la promesa que Dios les hizo a nuestros padres!

7 д о <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

Se trata de la promesa cuyo cumplimiento nuestras doce tribus esperan alcanzar; por eso día y noche sirven constantemente a Dios. ¡Y es por tener esta esperanza, rey Agripa, por lo que me acusan los judíos!

8 З ащо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

¿Acaso a ustedes les resulta increíble que Dios resucite a los muertos? Pablo el perseguidor

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

»Reconozco haber creído que era mi deber hacer cualquier cosa en contra del nombre de Jesús de Nazaret.

10 к оето и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

Y eso mismo hice en Jerusalén: con la autoridad que me dieron los principales sacerdotes, puse en la cárcel a muchos de esos santos, y hasta llegué a aprobar su muerte.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

En las sinagogas, muchas veces los castigué y los forcé a blasfemar. Tan furioso estaba yo contra ellos, que los perseguí aun en las ciudades extranjeras. Pablo relata su conversión

12 П о която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

»Con amplios poderes en mi mano, y comisionado por los principales sacerdotes, iba yo una vez hacia Damasco;

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

y de pronto, rey Agripa, a eso del mediodía, una luz del cielo, más brillante que el resplandor del sol, nos rodeó en el camino a mí y a mis acompañantes.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

Todos rodamos por tierra. Y entonces oí una voz que me hablaba en arameo, y me decía: “Saulo, Saulo, ¿por qué me persigues? Dura cosa te es dar de coces contra el aguijón.”

15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

Yo pregunté: “¿Quién eres, Señor?” Y el Señor me dijo: “Yo soy Jesús, a quien tú persigues.

16 Н о стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

Ponte de pie, que me he aparecido a ti porque tú vas a ser ministro y testigo de lo que has visto, y de otras que aún te voy a mostrar.

17 к ато те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

Yo te libraré de tu pueblo y de los no judíos, y quiero que vayas a ellos

18 д а им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

para que les abras los ojos y se conviertan de las tinieblas a la luz, y del poder de Satanás al poder de Dios; para que por la fe en mí, reciban el perdón de sus pecados y la herencia de los que han sido santificados.” Pablo obedece a la visión

19 З атова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

»Por eso, rey Agripa, no desobedecí esa visión celestial,

20 н о проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

sino que comenzando por los que viven en Damasco y en Jerusalén, y siguiendo por los que viven en Judea, sin pasar por alto a los no judíos, les anuncié que debían arrepentirse y volverse a Dios, y demostrar con sus hechos que realmente se habían arrepentido.

21 П о тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

¡Y por esto los judíos me aprehendieron en el templo y trataron de matarme!

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

Pero Dios vino en mi ayuda. Por eso hasta hoy no dejo de dar mi testimonio a grandes y pequeños. Y no digo nada que no hayan dicho ya los profetas y Moisés.

23 & lt;сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

Por ejemplo, que el Cristo tenía que padecer, y que sería el primero en resucitar de los muertos, para anunciar la luz al pueblo de Israel y a las naciones.» Pablo insta a Agripa a que crea

24 К огато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

Esto decía Pablo en su defensa, cuando Festo gritó a voz en cuello: «¡Estás loco, Pablo! ¡Las muchas letras te han vuelto loco!»

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

Pero Pablo respondió: «No estoy loco, excelentísimo Festo. Lo que estoy diciendo es la verdad, y tiene sentido.

26 З ащото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

El rey también lo sabe, y por eso hablo con él de esto sin ningún temor. Estoy seguro que él no ignora nada de esto, porque no lo hemos discutido en un rincón.

27 Ц арю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

Tú, rey Agripa, ¿crees en lo que dicen los profetas? ¡Yo sé que sí lo crees!»

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

Agripa le respondió: «¿Con tan poco pretendes hacerme cristiano?»

29 А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

Y Pablo dijo: «Pues Dios quiera que, con poco o con mucho, no sólo tú sino también todos los que hoy me escuchan lleguen a ser como yo, ¡pero sin estas cadenas!»

30 Т огава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

El rey se puso de pie, lo mismo que el gobernador y Berenice y los que estaban sentados con ellos,

31 И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

y todos ellos se retiraron aparte y comentaron entre ellos: «Este hombre no ha hecho nada que merezca la prisión ni la pena de muerte.»

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

Por su parte, Agripa le dijo a Festo: «Se le podría poner en libertad, si no hubiera apelado al emperador.»