1 Ф илистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.

Los filisteos reunieron a todo su ejército en Afec, mientras que el ejército israelita acampó junto a la fuente que está en Jezrel.

2 И филистимските началници заминаваха със стотините <си> и с хилядите <си войници>; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.

Y cuando los jefes de los filisteos pasaron revista a sus compañías de cien y de mil soldados, vieron que David y sus hombres estaban en la retaguardia con Aquis.

3 Т огава рекоха филистимските военачалници: Що <търсят тука> тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал <откъм мене> до днес.

Entonces los jefes filisteos dijeron: «Y estos hebreos, ¿qué hacen aquí?» Y Aquis respondió: «Éste es David, el siervo del rey Saúl. Me ha servido fielmente desde hace más de un año, y en todo este tiempo no he visto en él nada reprobable.»

4 О баче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник; защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже?

Pero los jefes de los filisteos se enojaron, y le dijeron: «Despídelo. Que se regrese al lugar que le señalaste. No queremos que nos acompañe a la batalla, porque podría volverse contra nosotros. Para congraciarse con su señor, ¿qué mejor manera que ofrecerle nuestras cabezas?

5 Т ой не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

Precisamente de él decían las mujeres en sus cantos y en sus danzas: »Saúl mató a miles de guerreros, pero David mató a más de diez mil.»

6 Т огава Анхус повика Давида, та му рече: <В името на> живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.

Entonces Aquis mandó llamar a David y le dijo: «Te juro por el Señor que reconozco tu rectitud. Tú has entrado y salido del campamento con toda libertad, y no tengo motivo de queja desde que estás a mi servicio. ¡Pero no les agradas a los jefes!

7 С ега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници.

Creo que es mejor que tranquilamente te regreses a tu casa, para que no se disgusten los jefes filisteos.»

8 А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си царя?

David le preguntó al rey Aquis: «¿Pero qué es lo que hice? ¿En qué te he fallado desde que estoy a tu servicio, para que no pueda ir y pelear contra tus enemigos?»

9 И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божий ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката.

Y Aquis le respondió: «En mi opinión, tú eres un hombre bueno; ¡eres como un ángel de Dios! Pero los jefes de los filisteos me han pedido que no vayas con nosotros a la batalla.

10 С ега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си.

Así que levántate mañana temprano, junto con tus hombres fieles, y váyanse del campamento.»

11 И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

Y a la mañana siguiente, David y sus hombres se levantaron para regresar a la tierra de los filisteos, en tanto que los filisteos se fueron a Jezrel.