1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

En cierta ocasión, Jesús fue a comer a la casa de un fariseo muy importante. Era un día de reposo, y ellos estaban acechándolo.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

Delante de Jesús estaba un hombre enfermo de hidropesía,

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

y Jesús les preguntó a los intérpretes de la ley y a los fariseos: «¿Está permitido sanar en el día de reposo?»

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

Pero ellos no respondieron. Entonces Jesús tomó al hombre de la mano, lo sanó y lo despidió;

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

luego se dirigió a ellos, y les dijo: «¿Quién de ustedes, si su asno o su buey se cae en un pozo, no lo saca enseguida, aunque sea en día de reposo?»

6 И не можаха да отговорят на това.

Y nadie podía responderle. Los convidados a las bodas

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Cuando Jesús vio que los invitados a la mesa escogían los mejores lugares, les contó una parábola:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

«Cuando te inviten a una boda, no vayas a sentarte en el mejor lugar, no sea que otro de los invitados sea más importante que tú,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

y cuando venga el anfitrión te diga: “Dale tu lugar a este otro”; porque entonces, con toda vergüenza, tendrás que ir a ocupar el último lugar.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

Así que, cuando seas invitado, ve más bien a sentarte en el último lugar, para que cuando venga el anfitrión te diga: “Amigo mío, ven y siéntate más adelante”. Así serás honrado delante de los otros invitados a la mesa.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Porque todo el que se enaltece, será humillado; y el que se humilla, será enaltecido.»

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

También le dijo a su anfitrión: «Cuando ofrezcas una comida o una cena, no invites a tus amigos ni a tus hermanos, ni a tus parientes y vecinos ricos, no sea que ellos también te vuelvan a invitar, y quedes así compensado.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Al contrario, cuando ofrezcas un banquete, invita a los pobres y a los mancos, a los cojos y a los ciegos,

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

y así serás dichoso. Porque aunque ellos no te puedan devolver la invitación, tu recompensa la recibirás en la resurrección de los justos.» Parábola de la gran cena

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Uno de los que estaban sentados con él a la mesa oyó esto, y le dijo: «Dichoso el que participe del banquete en el reino de Dios.»

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Entonces Jesús le dijo: «Un hombre ofreció un gran banquete, e invitó a muchos.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

A la hora del banquete envió a su siervo a decir a los invitados: “Vengan, que la mesa ya está servida.”

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Pero todos ellos comenzaron a disculparse. El primero dijo: “Acabo de comprar un terreno, y tengo que ir a verlo. Por favor, discúlpame.”

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Otro dijo: “Acabo de comprar cinco yuntas de bueyes, y voy a probarlas. Por favor, discúlpame.”

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Y otro más dijo: “Acabo de casarme, así que no puedo asistir.”

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Cuando el siervo regresó, le comunicó todo esto a su señor. Entonces el dueño de la casa se enojó, y le dijo a su siervo: “Ve enseguida por las plazas y por las calles de la ciudad, y trae acá a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos.”

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Cuando el siervo le dijo: “Señor, se ha hecho lo que mandaste hacer, y todavía hay lugar”,

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

el señor dijo al siervo: “Ve entonces por los caminos y por los atajos, y hazlos entrar por la fuerza. ¡Quiero que se llene mi casa!

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Quiero decirles que ninguno de los que fueron invitados disfrutará de mi cena.”» Lo que cuesta seguir a Cristo

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Como grandes multitudes lo seguían, Jesús se volvió a ellos y les dijo:

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

«Si alguno viene a mí, y no renuncia a su padre y a su madre, ni a su mujer y sus hijos, ni a sus hermanos y hermanas, y ni siquiera a su propia vida, no puede ser mi discípulo.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Y el que no toma su cruz y me sigue, no puede ser mi discípulo.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

Porque ¿quién de ustedes que quiera levantar una torre, no se sienta primero a calcular los costos, para ver si tiene todo lo que necesita para terminarla?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

No sea que después de haber puesto los cimientos, se dé cuenta de que no puede terminarla, y todos los que lo sepan comiencen a burlarse de él

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

y digan: “Este hombre comenzó a construir, y no pudo terminar.”

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

¿O qué rey que marche a la guerra contra otro rey, no se sienta primero a calcular si puede hacerle frente con diez mil soldados al que viene a atacarlo con veinte mil?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Si no puede hacerle frente, envía una embajada al otro rey cuando éste todavía está lejos, y le propone condiciones de paz.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Así también, cualquiera de ustedes que no renuncia a todo lo que tiene, no puede ser mi discípulo. Cuando la sal pierde su sabor

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

»La sal es buena, pero si se vuelve insípida, ¿con qué puede recuperar su sabor?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

No sirve ni para la tierra ni para el montón de abono, y hay que tirarla. El que tenga oídos para oír, que oiga.»