1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Todo tiene su tiempo. Hay un momento bajo el cielo para toda actividad:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

El momento en que se nace, y el momento en que se muere; el momento en que se planta, y el momento en que se cosecha;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

el momento en que se hiere, y el momento en que se sana; el momento en que se construye, y el momento en que se destruye;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

el momento en que se llora, y el momento en que se ríe; el momento en que se sufre, y el momento en que se goza;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

el momento en que se esparcen piedras, y el momento en que se amontonan; el momento de la bienvenida, y el momento de la despedida;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

el momento de buscar, y el momento de perder; el momento de guardar, y el momento de desechar;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

el momento de romper, y el momento de coser; el momento de callar, y el momento de hablar;

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

el momento de amar, y el momento de odiar; el momento de hacer la guerra, y el momento de hacer la paz.

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¿Qué provecho obtiene el que trabaja, de todos sus afanes?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Me he dado cuenta de la pesada carga que Dios ha impuesto a los mortales para humillarlos con ella.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

En su momento, Dios todo lo hizo hermoso, y puso en el corazón de los mortales la noción de la eternidad, aunque éstos no llegan a comprender en su totalidad lo hecho por Dios.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

Yo sé bien que para los mortales no hay nada mejor que gozar de la vida y de todo lo bueno que ésta ofrece,

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

y sé también que es un don de Dios el que todo hombre coma y beba y disfrute de lo bueno de todos sus afanes.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

También sé que todo lo que Dios ha hecho permanecerá para siempre, sin que nada se le añada ni nada se le quite, y que esto lo hace Dios para que se le guarde reverencia.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¿Qué hay ahora, que antes no existiera? ¿Y qué habrá de existir, que no exista ya? Dios hurga en el pasado. Injusticias de la vida

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

Además, me he dado cuenta de la maldad e iniquidad que existe donde debiera impartirse justicia y prevalecer el derecho.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

Y en mi corazón he concluido que Dios habrá de juzgar a los justos y a los injustos, porque hay un tiempo y un lugar para todo proyecto y para toda actividad.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

Dentro de mí concluyo que esto es así porque Dios quiere poner a prueba a los mortales, para que vean que ellos mismos son semejantes a las bestias.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque lo mismo les pasa a los hombres y a las bestias: unos y otros respiran y mueren por igual, y nada tienen los hombres por encima de las bestias. Todo es vanidad.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todo va a un mismo lugar. Todo está hecho de polvo, y todo al polvo volverá.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

¿Hay quien sepa si el espíritu de los hombres se eleva a las alturas, mientras que el espíritu de las bestias desciende al fondo de la tierra?

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

Lo que he visto es, que no hay nada mejor para el hombre que disfrutar de su trabajo, porque eso es lo que le ha correspondido hacer. Porque ¿quién va a traerlo a ver lo que pasará después de su muerte?