1 ( По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

Cantemos con gozo a Dios, nuestra fortaleza; aclamemos con júbilo al Dios de Jacob.

2 З апейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

Entonemos cánticos, al son del pandero, de la melodiosa arpa y del salterio.

3 З асвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

Toquemos la trompeta en el novilunio, en el día señalado para nuestra fiesta solemne.

4 З ащото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

Esto es un estatuto para Israel; es una ordenanza del Dios de Jacob,

5 Т ой го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

que la constituyó como testimonio para José cuando salió contra la tierra de Egipto. Oí un lenguaje que no pude entender:

6 О тстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

«Liberé tu hombro de llevar pesada carga; tus manos dejaron de cargar los cestos.

7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

En tu angustia clamaste a mí, y yo te salvé; desde el centro del trueno te respondí, y junto a las aguas de Meriba te puse a prueba.

8 С лушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

»Escúchame, pueblo mío, que quiero amonestarte. ¡Cómo quisiera yo, Israel, que me escucharas!

9 Д а няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

No debes tener ningún dios ajeno. No debes inclinarte ante dioses extraños.

10 А з съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

Yo soy el Señor, tu Dios; yo te saqué de la tierra de Egipto. Abre la boca, y yo te daré de comer.

11 Н о людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

»Pero tú, mi pueblo, no escuchaste mi voz; tú, Israel, no quisiste obedecerme,

12 З атова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

y por tu obstinación te abandoné para que siguieras tus propios consejos.

13 Д ано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

¡Ay, pueblo mío! ¡Si me hubieras escuchado! ¡Ay, Israel! ¡Si hubieras seguido mis caminos!

14 С коро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

¡En un instante habría derrotado a tus enemigos, y habría descargado mi mano sobre tus adversarios!

15 & lt;Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

Los que me aborrecen se me habrían sometido, y yo, el Señor, pondría para siempre fin a sus días.

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

Pero a ti te alimentaría con lo mejor del trigo, y apagaría tu sed con miel extraída de la peña.»