1 ( По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

Sing aloud to God, our strength! Make a joyful shout to the God of Jacob!

2 З апейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

Raise a song, and bring here the tambourine, the pleasant lyre with the harp.

3 З асвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

Blow the trumpet at the New Moon, at the full moon, on our feast day.

4 З ащото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

For it is a statute for Israel, an ordinance of the God of Jacob.

5 Т ой го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

He appointed it in Joseph for a testimony, when he went out over the land of Egypt, I heard a language that I didn’t know.

6 О тстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

“I removed his shoulder from the burden. His hands were freed from the basket.

7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

You called in trouble, and I delivered you. I answered you in the secret place of thunder. I tested you at the waters of Meribah.” Selah.

8 С лушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

“Hear, my people, and I will testify to you, Israel, if you would listen to me!

9 Д а няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

There shall be no strange god in you, neither shall you worship any foreign god.

10 А з съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

I am Yahweh, your God, who brought you up out of the land of Egypt. Open your mouth wide, and I will fill it.

11 Н о людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

But my people didn’t listen to my voice. Israel desired none of me.

12 З атова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

So I let them go after the stubbornness of their hearts, that they might walk in their own counsels.

13 Д ано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

Oh that my people would listen to me, that Israel would walk in my ways!

14 С коро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

I would soon subdue their enemies, and turn my hand against their adversaries.

15 & lt;Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

The haters of Yahweh would cringe before him, and their punishment would last forever.

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

But he would have also fed them with the finest of the wheat. I will satisfy you with honey out of the rock.”