1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

These also are proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied out.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

It is the glory of God to conceal a thing, but the glory of kings is to search out a matter.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

As the heavens for height, and the earth for depth, so the hearts of kings are unsearchable.

4 О тмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

Take away the dross from the silver, and material comes out for the refiner;

5 О тмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

Take away the wicked from the king’s presence, and his throne will be established in righteousness.

6 Н е се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

Don’t exalt yourself in the presence of the king, or claim a place among great men;

7 З ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

for it is better that it be said to you, “Come up here,” than that you should be put lower in the presence of the prince, whom your eyes have seen.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

Don’t be hasty in bringing charges to court. What will you do in the end when your neighbor shames you?

9 Р азисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

Debate your case with your neighbor, and don’t betray the confidence of another;

10 Д а не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

lest one who hears it put you to shame, and your bad reputation never depart.

11 Д ума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

A word fitly spoken is like apples of gold in settings of silver.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

As an earring of gold, and an ornament of fine gold, so is a wise reprover to an obedient ear.

13 К акто е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

As the cold of snow in the time of harvest, so is a faithful messenger to those who send him; for he refreshes the soul of his masters.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

As clouds and wind without rain, so is he who boasts of gifts deceptively.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

By patience a ruler is persuaded. A soft tongue breaks the bone.

16 Н америл ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Have you found honey? Eat as much as is sufficient for you, lest you eat too much, and vomit it.

17 Р ядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Let your foot be seldom in your neighbor’s house, lest he be weary of you, and hate you.

18 Ч овек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

A man who gives false testimony against his neighbor is like a club, a sword, or a sharp arrow.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Confidence in someone unfaithful in time of trouble is like a bad tooth, or a lame foot.

20 К акто един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

As one who takes away a garment in cold weather, or vinegar on soda, so is one who sings songs to a heavy heart.

21 А ко е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

If your enemy is hungry, give him food to eat. If he is thirsty, give him water to drink:

22 З ащото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

for you will heap coals of fire on his head, and Yahweh will reward you.

23 К акто северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

The north wind produces rain: so a backbiting tongue brings an angry face.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

It is better to dwell in the corner of the housetop, than to share a house with a contentious woman.

25 К акто е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

Like cold water to a thirsty soul, so is good news from a far country.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

Like a muddied spring, and a polluted well, so is a righteous man who gives way before the wicked.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

It is not good to eat much honey; nor is it honorable to seek one’s own honor.

28 К ойто не владее духа си Е <като> съборен град без стени.

Like a city that is broken down and without walls is a man whose spirit is without restraint.