1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

These are also the proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied:

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

It is the glory of God to conceal a thing, but the glory of kings is to search out a thing.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

As the heavens for height and the earth for depth, so the hearts and minds of kings are unsearchable.

4 О тмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

Take away the dross from the silver, and there shall come forth a vessel for the silversmith.

5 О тмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

Take away the wicked from before the king, and his throne will be established in righteousness (moral and spiritual rectitude in every area and relation).

6 Н е се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

Be not forward (self-assertive and boastfully ambitious) in the presence of the king, and stand not in the place of great men;

7 З ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

For better it is that it should be said to you, Come up here, than that you should be put lower in the presence of the prince, whose eyes have seen you.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

Rush not forth soon to quarrel, lest you know not what to do in the end when your neighbor has put you to shame.

9 Р азисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

Argue your cause with your neighbor himself; discover not and disclose not another’s secret,

10 Д а не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

Lest he who hears you revile you and bring shame upon you and your ill repute have no end.

11 Д ума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

A word fitly spoken and in due season is like apples of gold in settings of silver.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

Like an earring or nose ring of gold or an ornament of fine gold is a wise reprover to an ear that listens and obeys.

13 К акто е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

Like the cold of snow in the time of harvest, so is a faithful messenger to those who send him; for he refreshes the life of his masters.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

Whoever falsely boasts of gifts is like clouds and wind without rain.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

By long forbearance and calmness of spirit a judge or ruler is persuaded, and soft speech breaks down the most bonelike resistance.

16 Н америл ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Have you found honey? Eat only as much as is sufficient for you, lest, being filled with it, you vomit it.

17 Р ядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Let your foot seldom be in your neighbor’s house, lest he become tired of you and hate you.

18 Ч овек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

A man who bears false witness against his neighbor is like a heavy sledgehammer and a sword and a sharp arrow.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Confidence in an unfaithful man in time of trouble is like a broken tooth or a foot out of joint.

20 К акто един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

He who sings songs to a heavy heart is like him who lays off a garment in cold weather and like vinegar upon soda.

21 А ко е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

If your enemy is hungry, give him bread to eat; and if he is thirsty, give him water to drink;

22 З ащото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

For in doing so, you will heap coals of fire upon his head, and the Lord will reward you.

23 К акто северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

The north wind brings forth rain; so does a backbiting tongue bring forth an angry countenance.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

It is better to dwell in the corner of the housetop than to share a house with a disagreeing, quarrelsome, and scolding woman.

25 К акто е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

Like cold water to a thirsty soul, so is good news from a far country.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

Like a muddied fountain and a polluted spring is a righteous man who yields, falls down, and compromises his integrity before the wicked.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

It is not good to eat much honey; so for men to seek glory, their own glory, causes suffering and is not glory.

28 К ойто не владее духа си Е <като> съборен град без стени.

He who has no rule over his own spirit is like a city that is broken down and without walls.