1 М ежду това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

In the meanwhile, when so many thousands of the people had gathered that they were trampling on one another, Jesus commenced by saying primarily to His disciples, Be on your guard against the leaven (ferment) of the Pharisees, which is hypocrisy.

2 Н яма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

Nothing is covered up that it will not be revealed, or hidden that it will not be known.

3 З атова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

Whatever you have spoken in the darkness shall be heard and listened to in the light, and what you have whispered in ears and behind closed doors will be proclaimed upon the housetops.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

I tell you, My friends, do not dread and be afraid of those who kill the body and after that have nothing more that they can do.

5 Н о ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

But I will warn you whom you should fear: fear Him Who, after killing, has power to hurl into hell (Gehenna); yes, I say to you, fear Him!

6 Н е продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

Are not five sparrows sold for two pennies? And not one of them is forgotten or uncared for in the presence of God.

7 Н о вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

But the very hairs of your head are all numbered. Do not be struck with fear or seized with alarm; you are of greater worth than many of sparrows.

8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

And I tell you, Whoever declares openly and confesses that he is My worshiper and acknowledges Me before men, the Son of Man also will declare and confess and acknowledge him before the angels of God.

9 н о ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

But he who disowns and denies and rejects and refuses to acknowledge Me before men will be disowned and denied and rejected and refused acknowledgement in the presence of the angels of God.

10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

And everyone who makes a statement or speaks a word against the Son of Man, it will be forgiven him; but he who blasphemes against the Holy Spirit '> intentionally comes short of the reverence due the Holy Spirit], it will not be forgiven him.

11 И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

And when they bring you before the synagogues and the magistrates and the authorities, do not be anxious how you shall reply in defense or what you are to say.

12 З ащото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

For the Holy Spirit will teach you in that very hour and moment what ought to say.

13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

Someone from the crowd said to Him, Master, order my brother to divide the inheritance and share it with me.

14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

But He told him, Man, who has appointed Me a judge or umpire and divider over you?

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

And He said to them, Guard yourselves and keep free from all covetousness (the immoderate desire for wealth, the greedy longing to have more); for a man’s life does not consist in and is not derived from possessing overflowing abundance or that which is over and above his needs.

16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

Then He told them a parable, saying, The land of a rich man was fertile and yielded plentifully.

17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

And he considered and debated within himself, What shall I do? I have no place to gather together my harvest.

18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

And he said, I will do this: I will pull down my storehouses and build larger ones, and there I will store all my grain or produce and my goods.

19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

And I will say to my soul, Soul, you have many good things laid up, for many years. Take your ease; eat, drink, and enjoy yourself merrily.

20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

But God said to him, You fool! This very night they will demand your soul of you; and all the things that you have prepared, whose will they be?

21 Т ака <става> с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

So it is with the one who continues to lay up and hoard possessions for himself and is not rich to God.

22 Р ече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

And said to His disciples, Therefore I tell you, do not be anxious and troubled about your life, as to what you will eat; or about your body, as to what you will wear.

23 З ащото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

For life is more than food, and the body than clothes.

24 Р азгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

Observe and consider the ravens; for they neither sow nor reap, they have neither storehouse nor barn; and God feeds them. Of how much more worth are you than the birds!

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

And which of you by being overly anxious and troubled with cares can add a cubit to his stature or a moment of time to his age ?

26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

If then you are not able to do such a little thing as that, why are you anxious and troubled with cares about the rest?

27 Р азгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

Consider the lilies, how they grow. They neither toil nor spin nor weave; yet I tell you, even Solomon in all his glory (his splendor and magnificence) was not arrayed like one of these.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!

But if God so clothes the grass in the field, which is alive today, and tomorrow is thrown into the furnace, how much more will He clothe you, O you of little faith?

29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

And you, do not seek what you are to eat and what you are to drink; nor be of anxious (troubled) mind '> unsettled, excited, worried, and in suspense];

30 з ащото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

For all the pagan world is seeking these things, and your Father knows that you need them.

31 Н о търсете царство и това ще ви се прибави.

Only aim at and strive for and seek His kingdom, and all these things shall be supplied to you also.

32 Н е бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

Do not be seized with alarm and struck with fear, little flock, for it is your Father’s good pleasure to give you the kingdom!

33 П родайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

Sell what you possess and give donations to the poor; provide yourselves with purses and handbags that do not grow old, an unfailing and inexhaustible treasure in the heavens, where no thief comes near and no moth destroys.

34 З ащото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

For where your treasure is, there will your heart be also.

35 К ръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

Keep your loins girded and your lamps burning,

36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

And be like men who are waiting for their master to return home from the marriage feast, so that when he returns from the wedding and comes and knocks, they may open to him immediately.

37 Б лажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Blessed (happy, fortunate, and to be envied) are those servants whom the master finds awake and alert and watching when he comes. Truly I say to you, he will gird himself and have them recline at table and will come and serve them!

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

If he comes in the second watch (before midnight) or the third watch (after midnight), and finds them so, blessed (happy, fortunate, and to be envied) are those servants!

39 Н о това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

But of this be assured: if the householder had known at what time the burglar was coming, he would have been awake and alert and watching and would not have permitted his house to be dug through and broken into.

40 Б ъдете, <прочее>, и вие готови; защото в час, когато< го> не мислите, Човешкият Син ще дойде.

You also must be ready, for the Son of Man is coming at an hour and a moment when you do not anticipate it.

41 Т огава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

Peter said, Lord, are You telling this parable for us, or for all alike?

42 Г оспод каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

And the Lord said, Who then is that faithful steward, the wise man whom his master will set over those in his household service to supply them their allowance of food at the appointed time?

43 Б лажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

Blessed (happy and to be envied) is that servant whom his master finds so doing when he arrives.

44 И стина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

Truly I tell you, he will set him in charge over all his possessions.

45 Н о ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

But if that servant says in his heart, My master is late in coming, and begins to strike the menservants and the maids and to eat and drink and get drunk,

46 т о господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

The master of that servant will come on a day when he does not expect him and at an hour of which he does not know, and will punish him and cut him off and assign his lot with the unfaithful.

47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

And that servant who knew his master’s will but did not get ready or act as he would wish him to act shall be beaten with many.

48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

But he who did not know and did things worthy of a beating shall be beaten with few. For everyone to whom much is given, of him shall much be required; and of him to whom men entrust much, they will require and demand all the more.

49 О гън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?

I have come to cast fire upon the earth, and how I wish that it were already kindled!

50 Н о имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

I have a baptism with which to be baptized, and how greatly and sorely I am urged on (impelled, constrained) until it is accomplished!

51 М ислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

Do you suppose that I have come to give peace upon earth? No, I say to you, but rather division;

52 З ащото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

For from now on in one house there will be five divided, three against two and two against three.

53 Щ е се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

They will be divided, father against son and son against father, mother against daughter and daughter against mother, mother-in-law against her daughter-in-law and daughter-in-law against her mother-in-law.

54 К азваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

He also said to the crowds of people, When you see a cloud rising in the west, at once you say, It is going to rain! And so it does.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

And when a south wind is blowing, you say, There will be severe heat! And it occurs.

56 Л ицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

You playactors (hypocrites)! You know how to discern and interpret and prove the looks of the earth and sky; but how is it that you do not know how to discern and interpret and apply the proof to this present time?

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

And why do you not judge what is just and personally decide what is right?

58 З ащото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.

Then as you go with your accuser before a magistrate, on the way make a diligent effort to settle and be quit (free) of him, lest he drag you to the judge, and the judge turn you over to the officer, and the officer put you in prison.

59 К азвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

I tell you, you will never get out until you have paid the very last cent.