1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

And Job again took up his discussion and said,

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh, that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me,

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

When His lamp shone above and upon my head and by His light I walked through darkness;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

As I was in the ripeness of my days, when the friendship and counsel of God were over my tent,

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

When the Almighty was yet with me and my children were about me,

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

When my steps were washed with butter and the rock poured out for me streams of oil!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

When I went out to the gate of the city, when I prepared my seat in the street,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

The young men saw me and hid themselves; the aged rose up and stood;

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

The princes refrained from talking and laid their hands on their mouths;

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

The voices of the nobles were hushed, and their tongues cleaved to the roof of their mouths.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

For when the ear heard, it called me happy and blessed me; and when the eye saw, it testified for me,

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Because I delivered the poor who cried, the fatherless and him who had none to help him.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

The blessing of him who was about to perish came upon me, and I caused the widow’s heart to sing for joy.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

I put on righteousness, and it clothed me or clothed itself with me; my justice was like a robe and a turban or a diadem or a crown!

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

I was a father to the poor and needy; the cause of him I did not know I searched out.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

And I broke the jaws or the big teeth of the unrighteous and plucked the prey out of his teeth.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

Then I said, I shall die in or beside my nest, and I shall multiply my days as the sand.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

My root is spread out and open to the waters, and the dew lies all night upon my branch.

20 С лавата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

My glory and honor are fresh in me, and my bow gains new strength in my hand.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

Men listened to me and waited and kept silence for my counsel.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

After I spoke, they did not speak again, and my speech dropped upon them.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

And they waited for me as for the rain, and they opened their mouths wide as for the spring rain.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

I smiled on them when they had no confidence, and their depression did not cast down the light of my countenance.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

I chose their way and sat as chief, and dwelt like a king among his soldiers, like one who comforts mourners.