1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

Rehoboam went to Shechem, for all Israel had gone to Shechem to make him king.

2 И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

Jeroboam the son of Nebat was in Egypt, where he had fled from the presence of King Solomon, when he heard about the new king; so Jeroboam returned from Egypt.

3 з ащото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

And the people sent for him. So Jeroboam and all Israel came to Rehoboam, saying,

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

Your father made our yoke grievous. So now make lighter the grievous service of your father and his heavy yoke that he put upon us, and we will serve you.

5 А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

Rehoboam replied, Come again to me after three days. And the people departed.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

King Rehoboam took counsel with the old men who stood before Solomon his father while he was alive, saying, What counsel do you give me in reply to the people?

7 Т е му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

And they answered him, If you are kind to people and please them and speak good words to them, they will be your servants forever.

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

But the king forsook the counsel which the old men gave him and took counsel with the young men who were brought up with him and stood before him.

9 Р ече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

And he said to them, What answer do you advise that we give to the demand of people, Make the yoke your father put upon us lighter?

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

The young men who were brought up with him said to him, Tell the people who said to you, Your father made our yoke heavy, but you make it lighter: My little finger is thicker than my father’s loins.

11 С ега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз <ще ви наказвам> със скорпии.

For whereas my father put a heavy yoke upon you, I will add to your yoke. My father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

12 Т огава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

The third day Jeroboam and all the people returned to Rehoboam as he had said.

13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

And the king answered them harshly, forsaking the counsel of the old men,

14 и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз <ще ви накажа> със скорпии.

And answered them after the advice of the young men, saying, My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

15 Т ака царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

So the king did not heed the people, for it was brought about of God, that the Lord might perform His word which He spoke by Ahijah the Shilonite to Jeroboam son of Nebat.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

And when all Israel saw that the king would not listen to and heed them, they answered, What portion have we in David? We have no inheritance in the son of Jesse. Every man to your tents, O Israel! Now, David, see to your own house! So all Israel went to their homes.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

But as for the Israelites who dwelt in Judah’s cities, Rehoboam ruled over them.

18 Т огава цар Ровоам прати <при другите израилтяни> Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

Then King Rehoboam sent Hadoram, who was over the forced labor, and the Israelites stoned him and he died. But King Rehoboam hastened to get up to his royal chariot to flee to Jerusalem.

19 Т ака Израил въстана против Давидовия дом, <и остава въстанал> до днес.

And Israel has rebelled against the house of David to this day.