1 В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.

In those days, when there was no king in Israel, a certain Levite was living temporarily in the most remote part of the hill district of Ephraim, who took to himself a concubine from Bethlehem in Judah.

2 Н о наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

And his concubine was untrue to him and went away from him to her father’s house at Bethlehem of Judah and stayed there the space of four months.

3 И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, <като водеше> със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

Then her husband arose and went after her to speak kindly to her and to bring her back, having with him his servant and a couple of donkeys. And she brought him into her father’s house, and when her father saw him, he rejoiced to meet him.

4 И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там.

And his father-in-law, the girl’s father, detained him, and he remained with him three days. So they ate and drank, and he lodged there.

5 Н а четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

On the fourth day they arose early in the morning, and the prepared to leave, but the girl’s father said to his son-in-law, Strengthen your heart with a morsel of bread and afterward go your way.

6 И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

So both men sat down and ate and drank together, and the girl’s father said to the man, Consent to stay all night and let your heart be merry.

7 О баче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там.

And when the man rose up to depart, his father-in-law urged him; so he lodged there again.

8 А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата.

And he arose early in the morning on the fifth day to depart, but the girl’s father said, Strengthen your heart and tarry until toward evening. So they ate, both of them.

9 С етне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

And when the man and his concubine and his servant rose up to leave, his father-in-law, the girl’s father, said to him, Behold, now the day draws toward evening, I pray you stay all night. Behold, now the day grows to an end, lodge here and let your heart be merry, and tomorrow get early on your way and go home.

10 Н о човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като <водеше> със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

But the man would not stay that night; so he rose up and departed and came opposite to Jebus, which is Jerusalem. With him were two saddled donkeys and his concubine.

11 К огато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

When they were near Jebus, it was late, and the servant said to his master, Come I pray, and let us turn into this Jebusite city and lodge in it.

12 Н о господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

His master said to him, We will not turn aside into the city of foreigners where there are no Israelites. We will go on to Gibeah.

13 Р ече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

And he said to his servant, Come and let us go to one of these places and spend the night in Gibeah or in Ramah.

14 И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

So they passed on and went their way, and the sun went down on them near Gibeah, which belongs to Benjamin,

15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

And they turned aside there to go in and lodge at Gibeah. And the Levite went in and sat down in the open square of the city, for no man took them into his house to spend the night.

16 И , ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

And behold, an old man was coming from his work in the field at evening. He was from the hill country of Ephraim but was living temporarily in Gibeah, but the men of the place were Benjamites.

17 И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът <му> каза: Къде отиваш? и от где идеш?

And when he looked up, he saw the wayfarer in the city square, and the old man said, Where are you going? And from where did you come?

18 А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

The Levite replied, We are passing from Bethlehem of Judah to the rear side of the hill country of Ephraim; I am from there. I went to Bethlehem of Judah, but I am going to the house of the Lord, and there is no man who receives me into his house.

19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

Yet we have both straw and provender for our donkeys and bread and wine also for me, your handmaid, and the young man who is with your servants; there is no lack of anything.

20 И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

And the old man said, Peace be to you, but leave all your wants to me; only do not lodge in the street.

21 И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

So he brought him into his house and gave provender to the donkeys. And the guests washed their feet and ate and drank.

22 К ато веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

Now as they were making their hearts merry, behold, the men of the city, certain worthless fellows, beset the house round about, beat on the door, and said to the master of the house, the old man, Bring forth the man who came to your house, that we may have intercourse with him.

23 А човекът, <то ест>, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, {Еврейски: е възлязъл в къщата ми.} недейте струва това безумие.

And the man, the master of the house, went out and said to them, No, my kinsmen, I pray you, do not act so wickedly; seeing that this man is my guest, do not do this folly.

24 Е то дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

Behold, here are my virgin daughter and this man’s concubine; them I will bring out now; debase them and do with them what seems good to you, but to this man do not so vile a thing.

25 Н о мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

But the men would not listen to him. So the man took his concubine and forced her forth to them, and they had intercourse with her and abused her all the night until morning. And when the dawn began to break, they let her go.

26 И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, <и там лежа> до съмване.

At daybreak the woman came and fell down and lay at the door of the man’s house where her master was, till it was light.

27 И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.

And her master rose up in the morning and opened the doors of the house and went out to go his way; and behold, his concubine had fallen down at the door of the house, and her hands were upon the threshold.

28 И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

And he said to her, Up, and let us be going. But there was no answer. Then he put her upon the donkey, and the man rose up and went home.

29 И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член {Еврейски: според костите й.} на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

And when he came into his house, he took a knife, and took hold of his dead concubine and divided her limb by limb into twelve pieces and sent her throughout all the territory of Israel.

30 И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.

And all who saw it said, There was no such deed done or seen from the day that the Israelites came up out of the land of Egypt to this day; consider it, take counsel, and speak.