1 С лед това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

Now the Lord appeared to Abraham by the oaks or terebinths of Mamre; as he sat at the door of his tent in the heat of the day,

2 К ато подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

He lifted up his eyes and looked, and behold, three men stood at a little distance from him. He ran from the tent door to meet them and bowed himself to the ground

3 Г осподарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

And said, My lord, if now I have found favor in your sight, do not pass by your servant, I beg of you.

4 Н ека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

Let a little water be brought, and you may wash your feet and recline and rest yourselves under the tree.

5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

And I will bring a morsel (mouthful) of bread to refresh and sustain your hearts before you go on further—for that is why you have come to your servant. And they replied, Do as you have said.

6 Т огава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

So Abraham hastened into the tent to Sarah and said, Quickly get ready three measures of fine meal, knead it, and bake cakes.

7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

And Abraham ran to the herd and brought a calf tender and good and gave it to the young man; then he hastened to prepare it.

8 П осле взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

And he took curds and milk and the calf which he had made ready, and set it before; and he stood by them under the tree while they ate.

9 Т огава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

And they said to him, Where is Sarah your wife? And he said, in the tent.

10 И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

said, I will surely return to you when the season comes round, and behold, Sarah your wife will have a son. And Sarah was listening and heard it at the tent door which was behind Him.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

Now Abraham and Sarah were old, well advanced in years; it had ceased to be with Sarah as with women..

12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

Therefore Sarah laughed to herself, saying, After I have become aged shall I have pleasure and delight, my lord (husband), being old also?

13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

And the Lord asked Abraham, Why did Sarah laugh, saying, Shall I really bear a child when I am so old?

14 И ма ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

Is anything too hard or too wonderful for the Lord? At the appointed time, when the season comes around, I will return to you and Sarah shall have borne a son.

15 Т огава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.

Then Sarah denied it, saying, I did not laugh; for she was afraid. And He said, No, but you did laugh.

16 К ато станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

The men rose up from there and faced toward Sodom, and Abraham went with them to bring them on the way.

17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

And the Lord said, Shall I hide from Abraham what I am going to do,

18 т ъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

Since Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed through him and shall bless themselves by him?

19 З ащото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3: 2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

For I have known (chosen, acknowledged) him, so that he may teach and command his children and the sons of his house after him to keep the way of the Lord and to do what is just and righteous, so that the Lord may bring Abraham what He has promised him.

20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

And the Lord said, Because the shriek of Sodom and Gomorrah is great and their sin is exceedingly grievous,

21 щ е сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

I will go down now and see whether they have done altogether as is the cry of it which has come to Me; and if not, I will know.

22 Т огава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

Now the men turned from there and went toward Sodom, but Abraham still stood before the Lord.

23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

And Abraham came close and said, Will You destroy the righteous (those upright and in right standing with God) together with the wicked?

24 М оже да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

Suppose there are in the city fifty righteous; will You destroy the place and not spare it for the fifty righteous in it?

25 Д алеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

Far be it from You to do such a thing—to slay the righteous with the wicked, so that the righteous fare as do the wicked! Far be it from You! Shall not the Judge of all the earth execute judgment and do righteously?

26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

And the Lord said, If I find in the city of Sodom fifty righteous (upright and in right standing with God), I will spare the whole place for their sake.

27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

Abraham answered, Behold now, I who am but dust and ashes have taken upon myself to speak to the Lord.

28 м оже би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

If five of the fifty righteous should be lacking—will You destroy the whole city for lack of five? He said, If I find forty-five, I will not destroy it.

29 А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

And spoke to Him yet again, and said, Suppose forty shall be found there. And He said, I will not do it for forty’s sake.

30 А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

Then said to Him, Oh, let not the Lord be angry, and I will speak. Suppose thirty shall be found there. And He answered, I will not do it if I find thirty there.

31 А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.

And said, Behold now, I have taken upon myself to speak to the Lord. Suppose twenty shall be found there. And replied, I will not destroy it for twenty’s sake.

32 Т огава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

And he said, Oh, let not the Lord be angry, and I will speak again only this once. Suppose ten shall be found there. And said, I will not destroy it for ten’s sake.

33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

And the Lord went His way when He had finished speaking with Abraham, and Abraham returned to his place.