1 ( По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

Except the Lord builds the house, they labor in vain who build it; except the Lord keeps the city, the watchman wakes but in vain.

2 Б езполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.

It is vain for you to rise up early, to take rest late, to eat the bread of toil—for He gives to His beloved in sleep.

3 Е то, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.

Behold, children are a heritage from the Lord, the fruit of the womb a reward.

4 К акто са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

As arrows are in the hand of a warrior, so are the children of one’s youth.

5 Б лазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.

Happy, blessed, and fortunate is the man whose quiver is filled with them! They will not be put to shame when they speak with their adversaries at the gate.