1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Lord, You have been our dwelling place and our refuge in all generations.

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Before the mountains were brought forth or ever You had formed and given birth to the earth and the world, even from everlasting to everlasting You are God.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

You turn man back to dust and corruption, and say, Return, O sons of the earthborn!

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

For a thousand years in Your sight are but as yesterday when it is past, or as a watch in the night.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

You carry away as with a flood; they are as a sleep. In the morning they are like grass which grows up—

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

In the morning it flourishes and springs up; in the evening it is mown down and withers.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

For we are consumed by Your anger, and by Your wrath are we troubled, overwhelmed, and frightened away.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

Our iniquities, our secret heart and its sins, You have set in the light of Your countenance.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

For all our days pass away in Your wrath; we spend our years as a tale that is told.

10 Д ните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

The days of our years are threescore years and ten (seventy years)—or even, if by reason of strength, fourscore years (eighty years); yet is their pride only labor and sorrow, for it is soon gone, and we fly away.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Who knows the power of Your anger? And Your wrath, who connects it with the reverent and worshipful fear that is due You?

12 Н аучи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

So teach us to number our days, that we may get us a heart of wisdom.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Turn, O Lord! How long—? Revoke Your sentence and be compassionate and at ease toward Your servants.

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

O satisfy us with Your mercy and loving-kindness in the morning, that we may rejoice and be glad all our days.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

Make us glad in proportion to the days in which You have afflicted us and to the years in which we have suffered evil.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Let Your work be revealed to Your servants, and Your majesty to their children.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

And let the beauty and delightfulness and favor of the Lord our God be upon us; confirm and establish the work of our hands—yes, the work of our hands, confirm and establish it.