1 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

It was in the days of Ahasuerus, the Ahasuerus who reigned from India to Ethiopia over 127 provinces.

2 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

In those days when King Ahasuerus sat on his royal throne which was in Shushan or Susa in the palace or castle,

3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),

In the third year of his reign he made a feast for all his princes and his courtiers. The chief officers of the Persian and Median army and the nobles and governors of the provinces were there before him

4 к огато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

While he showed the riches of his glorious kingdom and the splendor and excellence of his majesty for many days, even 180 days.

5 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

And when these days were completed, the king made a feast for all the people present in Shushan the capital, both great and small, a seven-day feast in the court of the garden of the king’s palace.

6 & lt;който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

There were hangings of fine white cloth, of green and of blue, fastened with cords of fine linen and purple to silver rings or rods and marble pillars. The couches of gold and silver rested on a pavement of porphyry, white marble, mother-of-pearl, and colored stones.

7 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

Drinks were served in different kinds of golden goblets, and there was royal wine in abundance, according to the liberality of the king.

8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

And drinking was according to the law; no one was compelled to drink, for the king had directed all the officials of his palace to serve only as each guest desired.

9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

Also Queen Vashti gave a banquet for the women in the royal house which belonged to King Ahasuerus.

10 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

On the seventh day, when the king’s heart was merry with wine, he commanded Mehuman, Biztha, Harbona, Bigtha, Abagtha, Zethar, and Carkas, the seven eunuchs who ministered to King Ahasuerus as attendants,

11 д а доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

To bring Queen Vashti before the king, with her royal crown, to show the peoples and the princes her beauty, for she was fair to behold.

12 Н о царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

But Queen Vashti refused to come at the king’s command conveyed by the eunuchs. Therefore the king was enraged, and his anger burned within him.

13 Т огава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;

Then the king spoke to the wise men who knew the times—for this was the king’s procedure toward all who were familiar with law and judgment—

14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

Those next to him being Carshena, Shethar, Admatha, Tarshish, Meres, Marsena, and Memucan, the seven princes of Persia and Media who were in the king’s presence and held first place in the kingdom.

15 Щ о можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

According to the law, what is to be done to Queen Vashti because she has not done the bidding of King Ahasuerus conveyed by the eunuchs?

16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

And Memucan answered before the king and the princes, Vashti the queen has not only done wrong to the king but also to all the princes and to all the peoples who are in all the provinces of King Ahasuerus.

17 З ащото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

For this deed of the queen will become known to all women, making their husbands contemptible in their eyes, since they will say, King Ahasuerus commanded Queen Vashti to be brought before him, but she did not come.

18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.

This very day the ladies of Persia and Media who have heard of the queen’s behavior will be telling it to all the king’s princes. So contempt and wrath in plenty will arise.

19 А ко е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

If it pleases the king, let a royal command go forth from him and let it be written among the laws of the Persians and Medes, so that it may not be changed, that Vashti is to come no more before King Ahasuerus; and let the king give her royal position to another who is better than she.

20 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

So when the king’s decree is made and proclaimed throughout all his kingdom, extensive as it is, all wives will give honor to their husbands, high and low.

21 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

This advice pleased the king and the princes, and the king did what Memucan proposed.

22 Т ой прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.

He sent letters to all the royal provinces, to each in its own script and to every people in their own language, saying that every man should rule in his own house and speak there in the language of his own people.