1 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
亞 哈 隨 魯 作 王 , 從 印 度 直 到 古 實 , 統 管 一 百 二 十 七 省 。
2 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
亞 哈 隨 魯 王 在 書 珊 城 的 宮 登 基 ;
3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),
在 位 第 三 年 , 為 他 一 切 首 領 臣 僕 設 擺 筵 席 , 有 波 斯 和 瑪 代 的 權 貴 , 就 是 各 省 的 貴 冑 與 首 領 , 在 他 面 前 。
4 к огато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
他 把 他 榮 耀 之 國 的 豐 富 和 他 美 好 威 嚴 的 尊 貴 給 他 們 看 了 許 多 日 , 就 是 一 百 八 十 日 。
5 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
這 日 子 滿 了 , 又 為 所 有 住 書 珊 城 的 大 小 人 民 在 御 園 的 院 子 裡 設 擺 筵 席 七 日 。
6 & lt;който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
有 白 色 、 綠 色 、 藍 色 的 帳 子 , 用 細 麻 繩 、 紫 色 繩 從 銀 環 內 繫 在 白 玉 石 柱 上 ; 有 金 銀 的 床 榻 擺 在 紅 、 白 、 黃 、 黑 玉 石 鋪 的 石 地 上 。
7 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
用 金 器 皿 賜 酒 , 器 皿 各 有 不 同 。 御 酒 甚 多 , 足 顯 王 的 厚 意 。
8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
喝 酒 有 例 , 不 准 勉 強 人 , 因 王 吩 咐 宮 裡 的 一 切 臣 宰 , 讓 人 各 隨 己 意 。
9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.
王 后 瓦 實 提 在 亞 哈 隨 魯 王 的 宮 內 也 為 婦 女 設 擺 筵 席 。
10 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
第 七 日 , 亞 哈 隨 魯 王 飲 酒 , 心 中 快 樂 , 就 吩 咐 在 他 面 前 侍 立 的 七 個 太 監 米 戶 幔 、 比 斯 他 、 哈 波 拿 、 比 革 他 、 亞 拔 他 、 西 達 、 甲 迦 ,
11 д а доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
請 王 后 瓦 實 提 頭 戴 王 后 的 冠 冕 到 王 面 前 , 使 各 等 臣 民 看 他 的 美 貌 , 因 為 他 容 貌 甚 美 。
12 Н о царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
王 后 瓦 實 提 卻 不 肯 遵 太 監 所 傳 的 王 命 而 來 , 所 以 王 甚 發 怒 , 心 如 火 燒 。
13 Т огава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;
那 時 , 在 王 左 右 常 見 王 面 、 國 中 坐 高 位 的 , 有 波 斯 和 瑪 代 的 七 個 大 臣 , 就 是 甲 示 拿 、 示 達 、 押 瑪 他 、 他 施 斯 、 米 力 、 瑪 西 拿 、 米 母 干 , 都 是 達 時 務 的 明 哲 人 。 按 王 的 常 規 , 辦 事 必 先 詢 問 知 例 明 法 的 人 。 王 問 他 們 說 :
14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):
a
15 Щ о можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?
「 王 后 瓦 實 提 不 遵 太 監 所 傳 的 王 命 , 照 例 應 當 怎 樣 辦 理 呢 ? 」
16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
米 母 干 在 王 和 眾 首 領 面 前 回 答 說 : 王 后 瓦 實 提 這 事 , 不 但 得 罪 王 , 並 且 有 害 於 王 各 省 的 臣 民 ;
17 З ащото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
因 為 王 后 這 事 必 傳 到 眾 婦 人 的 耳 中 , 說 : 『 亞 哈 隨 魯 王 吩 咐 王 后 瓦 實 提 到 王 面 前 , 他 卻 不 來 』 , 他 們 就 藐 視 自 己 的 丈 夫 。
18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.
今 日 波 斯 和 瑪 代 的 眾 夫 人 聽 見 王 后 這 事 , 必 向 王 的 大 臣 照 樣 行 ; 從 此 必 大 開 藐 視 和 忿 怒 之 端 。
19 А ко е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
王 若 以 為 美 , 就 降 旨 寫 在 波 斯 和 瑪 代 人 的 例 中 , 永 不 更 改 , 不 准 瓦 實 提 再 到 王 面 前 , 將 他 王 后 的 位 分 賜 給 比 他 還 好 的 人 。
20 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
所 降 的 旨 意 傳 遍 通 國 ( 國 度 本 來 廣 大 ) , 所 有 的 婦 人 , 無 論 丈 夫 貴 賤 都 必 尊 敬 他 。 」
21 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
王 和 眾 首 領 都 以 米 母 干 的 話 為 美 , 王 就 照 這 話 去 行 ,
22 Т ой прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.
發 詔 書 , 用 各 省 的 文 字 、 各 族 的 方 言 通 知 各 省 , 使 為 丈 夫 的 在 家 中 作 主 , 各 說 本 地 的 方 言 。