Притчи 31 ~ 箴 言 31

picture

1 Д умите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

利 慕 伊 勒 王 的 言 語 , 是 他 母 親 教 訓 他 的 真 言 。

2 Щ о, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

我 的 兒 啊 , 我 腹 中 生 的 兒 啊 , 我 許 願 得 的 兒 啊 ! 我 當 怎 樣 教 訓 你 呢 ?

3 Н е давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

不 要 將 你 的 精 力 給 婦 女 ; 也 不 要 有 敗 壞 君 王 的 行 為 。

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

利 慕 伊 勒 啊 , 君 王 喝 酒 , 君 王 喝 酒 不 相 宜 ; 王 子 說 濃 酒 在 那 裡 也 不 相 宜 ;

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

恐 怕 喝 了 就 忘 記 律 例 , 顛 倒 一 切 困 苦 人 的 是 非 。

6 Д авайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

可 以 把 濃 酒 給 將 亡 的 人 喝 , 把 清 酒 給 苦 心 的 人 喝 ,

7 З а да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

讓 他 喝 了 , 就 忘 記 他 的 貧 窮 , 不 再 記 念 他 的 苦 楚 。

8 О тваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

你 當 為 啞 巴 ( 或 譯 : 不 能 自 辯 的 ) 開 口 , 為 一 切 孤 獨 的 伸 冤 。

9 О тваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

你 當 開 口 按 公 義 判 斷 , 為 困 苦 和 窮 乏 的 辨 屈 。

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

才 德 的 婦 人 誰 能 得 著 呢 ? 他 的 價 值 遠 勝 過 珍 珠 。

11 С ърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

他 丈 夫 心 裡 倚 靠 他 , 必 不 缺 少 利 益. ;

12 Т я ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

他 一 生 使 丈 夫 有 益 無 損 。

13 Т ърси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

他 尋 找 羊 羢 和 麻 , 甘 心 用 手 做 工 。

14 Т я е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

他 好 像 商 船 從 遠 方 運 糧 來 ,

15 П ри това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

未 到 黎 明 他 就 起 來 , 把 食 物 分 給 家 中 的 人 , 將 當 做 的 工 分 派 婢 女 。

16 Р азглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

他 想 得 田 地 就 買 來 ; 用 手 所 得 之 利 栽 種 葡 萄 園 。

17 О пасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

他 以 能 力 束 腰 , 使 膀 臂 有 力 。

18 К ато схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

他 覺 得 所 經 營 的 有 利 ; 他 的 燈 終 夜 不 滅

19 Т уря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

他 手 拿 撚 線 竿 , 手 把 紡 線 車 。

20 О тваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

他 張 手 賙 濟 困 苦 人 , 伸 手 幫 補 窮 乏 人 。

21 Н е се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

他 不 因 下 雪 為 家 裡 的 人 擔 心 , 因 為 全 家 都 穿 著 朱 紅 衣 服 。

22 П рави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

他 為 自 己 製 作 繡 花 毯 子 ; 他 的 衣 服 是 細 麻 和 紫 色 布 作 的 。

23 М ъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

他 丈 夫 在 城 門 口 與 本 地 的 長 老 同 坐 , 為 眾 人 所 認 識 。

24 Т я тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

他 做 細 麻 布 衣 裳 出 賣 , 又 將 腰 帶 賣 與 商 家 。

25 С ила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

能 力 和 威 儀 是 他 的 衣 服 ; 他 想 到 日 後 的 景 況 就 喜 笑 。

26 О тваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

他 開 口 就 發 智 慧 ; 他 舌 上 有 仁 慈 的 法 則 。

27 Д обре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

他 觀 察 家 務 , 並 不 吃 閒 飯 。

28 Ч адата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

他 的 兒 女 起 來 , 稱 他 有 福 ; 他 的 丈 夫 也 稱 讚 他 ,

29 М ного дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

說 : 才 德 的 女 子 很 多 , 惟 獨 你 超 過 一 切 。

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

艷 麗 是 虛 假 的 , 美 容 是 虛 浮 的 ; 惟 敬 畏 耶 和 華 的 婦 女 必 得 稱 讚 。

31 Д айте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

願 他 享 受 操 作 所 得 的 ; 願 他 的 工 作 在 城 門 口 榮 耀 他 。