1 Т огава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

And God remembered Noah and every living thing and all the animals that were with him in the ark; and God made a wind blow over the land, and the waters sank down and abated.

2 Т оже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Also the fountains of the deep and the windows of the heavens were closed, the gushing rain from the sky was checked,

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

And the waters receded from the land continually. At the end of 150 days the waters had diminished.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

On the seventeenth day of the seventh month the ark came to rest on the mountains of Ararat.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

And the waters continued to diminish until the tenth month; on the first day of the tenth month the tops of the high hills were seen.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

At the end of forty days Noah opened a window of the ark which he had made

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

And sent forth a raven, which kept going to and fro until the waters were dried up from the land.

8 Т огава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Then he sent forth a dove to see if the waters had decreased from the surface of the ground.

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

But the dove found no resting-place on which to roost, and she returned to him to the ark, for the waters were on the face of the whole land. So he put forth his hand and drew her to him into the ark.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

He waited another seven days and again sent forth the dove out of the ark.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

And the dove came back to him in the evening, and behold, in her mouth was a newly sprouted and freshly plucked olive leaf! So Noah knew that the waters had subsided from the land.

12 С лед това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Then he waited another seven days and sent forth the dove, but she did not return to him any more.

13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

In the year 601, on the first day of the first month, the waters were drying up from the land. And Noah removed the covering of the ark and looked, and behold, the surface of the ground was drying.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

And on the twenty-seventh day of the second month the land was entirely dry.

15 Т огава говори Бог на Ноя, казвайки:

And God spoke to Noah, saying,

16 И злез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

Go forth from the ark, you and your wife and your sons and their wives with you.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Bring forth every living thing that is with you of all flesh—birds and beasts and every creeping thing that creeps on the ground—that they may breed abundantly on the land and be fruitful and multiply upon the earth.

18 Н ой излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

And Noah went forth, and his wife and his sons and their wives with him.

19 и злязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

Every beast, every creeping thing, every bird—and whatever moves on the land—went forth by families out of the ark.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

And Noah built an altar to the Lord and took of every clean animal and of every clean fowl or bird and offered burnt offerings on the altar.

21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

When the Lord smelled the pleasing odor, the Lord said to Himself, I will never again curse the ground because of man, for the imagination (the strong desire) of man’s heart is evil and wicked from his youth; neither will I ever again smite and destroy every living thing, as I have done.

22 Д оде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

While the earth remains, seedtime and harvest, cold and heat, summer and winter, and day and night shall not cease.