1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, gathered together to Aaron, and said to him, Up, make us gods to go before us; as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.

2 А арон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

So Aaron replied, Take the gold rings from the ears of your wives, your sons, and daughters, and bring them to me.

3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

So all the people took the gold rings from their ears and brought them to Aaron.

4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

And he received the gold at their hand and fashioned it with a graving tool and made it a molten calf; and they said, These are your gods, O Israel, which brought you up out of the land of Egypt!

5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

And when Aaron saw the molten calf, he built an altar before it; and Aaron made proclamation, and said, Tomorrow shall be a feast to the Lord.

6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

And they rose up early the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings; and the people sat down to eat and drink and rose up to play.

7 Т огава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

The Lord said to Moses, Go down, for your people, whom you brought out of the land of Egypt, have corrupted themselves;

8 С коро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

They have turned aside quickly out of the way which I commanded them; they have made them a molten calf and have worshiped it and sacrificed to it, and said, These are your gods, O Israel, that brought you up out of the land of Egypt!

9 Р ече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

And the Lord said to Moses, I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people;

10 с ега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

Now therefore let Me alone, that My wrath may burn hot against them and that I may destroy them; but I will make of you a great nation.

11 Т огава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

But Moses besought the Lord his God, and said, Lord, why does Your wrath blaze hot against Your people, whom You have brought forth out of the land of Egypt with great power and a mighty hand?

12 З ащо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

Why should the Egyptians say, For evil He brought them forth, to slay them in the mountains and consume them from the face of the earth? Turn from Your fierce wrath, and change Your mind concerning this evil against Your people.

13 С помни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

remember Abraham, Isaac, and Israel, Your servants, to whom You swore by Your own self and said to them, I will multiply your seed as the stars of the heavens, and all this land that I have spoken of will I give to your seed, and they shall inherit it forever.

14 Т огава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

Then the Lord turned from the evil which He had thought to do to His people.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

And Moses turned and went down from the mountain with the two tables of the Testimony in his hand, tables or tablets that were written on both sides.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

The tables were the work of God; the writing was the writing of God, graven upon the tables.

17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

And when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, There is a noise of war in the camp.

18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

But Moses said, It is not the sound of shouting for victory, neither is it the sound of the cry of the defeated, but the sound of singing that I hear.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

And as soon as he came near to the camp he saw the calf and the dancing. And Moses’ anger blazed hot and he cast the tables out of his hands and broke them at the foot of the mountain.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

And he took the calf they had made and burned it in the fire, and ground it to powder and scattered it on the water and made the Israelites drink it.

21 П осле рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

And Moses said to Aaron, What did this people do to you, that you have brought so great a sin upon them?

22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

And Aaron said, Let not the anger of my lord blaze hot; you know the people, that they are set on evil.

23 П онеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

For they said to me, Make us gods which shall go before us; as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.

24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

I said to them, Those who have any gold, let them take it off. So they gave it to me; then I cast it into the fire, and there came out this calf.

25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

And when Moses saw that the people were unruly and unrestrained (for Aaron had let them get out of control, so that they were a derision and object of shame among their enemies),

26 з астана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

Then Moses stood in the gate of the camp, and said, Whoever is on the Lord’s side, let him come to me. And all the Levites gathered together to him.

27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

And he said to them, Thus says the Lord God of Israel, Every man put his sword on his side and go in and out from gate to gate throughout the camp and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbor.

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

And the sons of Levi did according to the word of Moses; and there fell of the people that day about 3000 men.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

And Moses said you have consecrated yourselves today to the Lord, each man against his own son and his own brother, that the Lord may restore and bestow His blessing upon you this day.

30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

The next day Moses said to the people, You have sinned a great sin. And now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.

31 Т огава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

So Moses returned to the Lord, and said, Oh, these people have sinned a great sin and have made themselves gods of gold!

32 Н о сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

Yet now, if You will forgive their sin—and if not, blot me, I pray You, out of Your book which You have written!

33 Н о Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

But the Lord said to Moses, Whoever has sinned against Me, I will blot him out of My book.

34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

But now go, lead the people to the place of which I have told you. Behold, My Angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I punish I will visit their sin upon them!

35 Т ака Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

And the Lord sent a plague upon the people because they made the calf which Aaron fashioned for them.