1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

And the people grumbled and deplored their hardships, which was evil in the ears of the Lord, and when the Lord heard it, His anger was kindled; and the fire of the Lord burned among them and devoured those in the outlying parts of the camp.

2 Т огава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

The people cried to Moses, and when Moses prayed to the Lord, the fire subsided.

3 И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

He called the name of the place Taberah, because the fire of the Lord burned among them.

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

And the mixed multitude among them began to lust greatly, and the Israelites wept again and said, Who will give us meat to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

We remember the fish we ate freely in Egypt and without cost, the cucumbers, melons, leeks, onions, and garlic.

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

But now our soul (our strength) is dried up; there is nothing at all to be seen but this manna.

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

The manna was like coriander seed and its appearance was like that of bdellium.

8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

The people went about and gathered it, and ground it in mills or beat it in mortars, and boiled it in pots, and made cakes of it; and it tasted like cakes baked with fresh oil.

9 К огато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

And when the dew fell on the camp in the night, the manna fell with it.

10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

And Moses heard the people weeping throughout their families, every man at the door of his tent; and the anger of the Lord blazed hotly, and in the eyes of Moses it was evil.

11 М оисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

And Moses said to the Lord, Why have You dealt ill with Your servants? And why have I not found favor in Your sight, that You lay the burden of all this people on me?

12 А з ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

Have I conceived all this people? Have I brought them forth, that You should say to me, Carry them in your bosom, as a nursing father carries the sucking child, to the land which You swore to their fathers ?

13 О т где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

Where should I get meat to give to all these people? For they weep before me and say, Give us meat, that we may eat.

14 А з сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

I am not able to carry all these people alone, because the burden is too heavy for me.

15 А ко постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

And if this is the way You deal with me, kill me, I pray You, at once, and be granting me a favor and let me not see my wretchedness.

16 Т огава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

And the Lord said to Moses, Gather for Me seventy men of the elders of Israel whom you know to be the elders of the people and officers over them; and bring them to the Tent of Meeting and let them stand there with you.

17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

And I will come down and talk with you there; and I will take of the Spirit which is upon you and will put It upon them; and they shall bear the burden of the people with you, so that you may not have to bear it yourself alone.

18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

And say to the people, Consecrate yourselves for tomorrow, and you shall eat meat; for you have wept in the hearing of the Lord, saying, Who will give us meat to eat? For it was well with us in Egypt. Therefore the Lord will give you meat, and you shall eat.

19 Н яма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

You shall not eat one day, or two, or five, or ten, or twenty days,

20 н о цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

But a whole month—until it comes out at your nostrils and is disgusting to you—because you have rejected and despised the Lord Who is among you, and have wept before Him, saying, Why did we come out of Egypt?

21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

But Moses said, The people among whom I am are 600, 000 footmen, and You have said, I will give them meat, that they may eat a whole month!

22 Д а се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Shall flocks and herds be killed to suffice them? Or shall all the fish of the sea be collected to satisfy them?

23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

The Lord said to Moses, Has the Lord’s hand (His ability and power) become short (thwarted and inadequate)? You shall see now whether My word shall come to pass for you or not.

24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

So Moses went out and told the people the words of the Lord, and he gathered seventy men of the elders of the people and set them round about the Tent.

25 Т огава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

And the Lord came down in the cloud and spoke to him, and took of the Spirit that was upon him and put It upon the seventy elders; and when the Spirit rested upon them, they prophesied. Then they did so no more.

26 О баче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But there remained two men in the camp named Eldad and Medad. The Spirit rested upon them, and they were of those who were selected and listed, yet they did not go out to the Tent, but they prophesied in the camp.

27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

And a young man ran to Moses and said, Eldad and Medad are prophesying in the camp.

28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

Joshua son of Nun, the minister of Moses, one of his chosen men, said, My lord Moses, forbid them!

29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

But Moses said to him, Are you envious or jealous for my sake? Would that all the Lord’s people were prophets and that the Lord would put His Spirit upon them!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

And Moses went back into the camp, he and the elders of Israel.

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

And there went forth a wind from the Lord and brought quails from the sea, and let them fall beside the camp, about a day’s journey on this side and on the other side, all around the camp, about two cubits above the ground.

32 Т огава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

And the people rose all that day and all night and all the next day and caught and gathered the quails. He who gathered least gathered ten homers; and they spread them out for themselves round about the camp.

33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

While the meat was yet between their teeth, before it was consumed, the anger of the Lord was kindled against the people, and the Lord smote them with a very great plague.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

That place was called Kibroth-hattaavah, because there they buried the people who lusted, whose physical appetite caused them to sin.

35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

The Israelites journeyed from Kibroth-hattaavah to Hazeroth, where they remained.