1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

Now when the people complained, it displeased the Lord; for the Lord heard it, and His anger was aroused. So the fire of the Lord burned among them, and consumed some in the outskirts of the camp.

2 Т огава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

Then the people cried out to Moses, and when Moses prayed to the Lord, the fire was quenched.

3 И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

So he called the name of the place Taberah, because the fire of the Lord had burned among them.

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

Now the mixed multitude who were among them yielded to intense craving; so the children of Israel also wept again and said: “Who will give us meat to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

We remember the fish which we ate freely in Egypt, the cucumbers, the melons, the leeks, the onions, and the garlic;

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

but now our whole being is dried up; there is nothing at all except this manna before our eyes!”

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

Now the manna was like coriander seed, and its color like the color of bdellium.

8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

The people went about and gathered it, ground it on millstones or beat it in the mortar, cooked it in pans, and made cakes of it; and its taste was like the taste of pastry prepared with oil.

9 К огато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

And when the dew fell on the camp in the night, the manna fell on it.

10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

Then Moses heard the people weeping throughout their families, everyone at the door of his tent; and the anger of the Lord was greatly aroused; Moses also was displeased.

11 М оисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

So Moses said to the Lord, “Why have You afflicted Your servant? And why have I not found favor in Your sight, that You have laid the burden of all these people on me?

12 А з ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

Did I conceive all these people? Did I beget them, that You should say to me, ‘Carry them in your bosom, as a guardian carries a nursing child,’ to the land which You swore to their fathers?

13 О т где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

Where am I to get meat to give to all these people? For they weep all over me, saying, ‘Give us meat, that we may eat.’

14 А з сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

I am not able to bear all these people alone, because the burden is too heavy for me.

15 А ко постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

If You treat me like this, please kill me here and now—if I have found favor in Your sight—and do not let me see my wretchedness!” The Seventy Elders

16 Т огава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

So the Lord said to Moses: “Gather to Me seventy men of the elders of Israel, whom you know to be the elders of the people and officers over them; bring them to the tabernacle of meeting, that they may stand there with you.

17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

Then I will come down and talk with you there. I will take of the Spirit that is upon you and will put the same upon them; and they shall bear the burden of the people with you, that you may not bear it yourself alone.

18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

Then you shall say to the people, ‘Consecrate yourselves for tomorrow, and you shall eat meat; for you have wept in the hearing of the Lord, saying, “Who will give us meat to eat? For it was well with us in Egypt.” Therefore the Lord will give you meat, and you shall eat.

19 Н яма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

You shall eat, not one day, nor two days, nor five days, nor ten days, nor twenty days,

20 н о цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

but for a whole month, until it comes out of your nostrils and becomes loathsome to you, because you have despised the Lord who is among you, and have wept before Him, saying, “Why did we ever come up out of Egypt?”’”

21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

And Moses said, “The people whom I am among are six hundred thousand men on foot; yet You have said, ‘I will give them meat, that they may eat for a whole month.’

22 Д а се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Shall flocks and herds be slaughtered for them, to provide enough for them? Or shall all the fish of the sea be gathered together for them, to provide enough for them?”

23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

And the Lord said to Moses, “Has the Lord ’s arm been shortened? Now you shall see whether what I say will happen to you or not.”

24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

So Moses went out and told the people the words of the Lord, and he gathered the seventy men of the elders of the people and placed them around the tabernacle.

25 Т огава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

Then the Lord came down in the cloud, and spoke to him, and took of the Spirit that was upon him, and placed the same upon the seventy elders; and it happened, when the Spirit rested upon them, that they prophesied, although they never did so again.

26 О баче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But two men had remained in the camp: the name of one was Eldad, and the name of the other Medad. And the Spirit rested upon them. Now they were among those listed, but who had not gone out to the tabernacle; yet they prophesied in the camp.

27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

And a young man ran and told Moses, and said, “Eldad and Medad are prophesying in the camp.”

28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

So Joshua the son of Nun, Moses’ assistant, one of his choice men, answered and said, “Moses my lord, forbid them!”

29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

Then Moses said to him, “Are you zealous for my sake? Oh, that all the Lord ’s people were prophets and that the Lord would put His Spirit upon them!”

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

And Moses returned to the camp, he and the elders of Israel. The Lord Sends Quail

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

Now a wind went out from the Lord, and it brought quail from the sea and left them fluttering near the camp, about a day’s journey on this side and about a day’s journey on the other side, all around the camp, and about two cubits above the surface of the ground.

32 Т огава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

And the people stayed up all that day, all night, and all the next day, and gathered the quail (he who gathered least gathered ten homers); and they spread them out for themselves all around the camp.

33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

But while the meat was still between their teeth, before it was chewed, the wrath of the Lord was aroused against the people, and the Lord struck the people with a very great plague.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

So he called the name of that place Kibroth Hattaavah, because there they buried the people who had yielded to craving.

35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

From Kibroth Hattaavah the people moved to Hazeroth, and camped at Hazeroth.